Историята на "Тихата прислужница"

"Тихата прислужница" на Мигел Фаус е сатира, която осмива живота на богатите. Ярките цветове напомнят филтрите в Инстаграм, а "кадър в кадъра" дистанцира зрителя от тях и показва колко абсурден е техният свят. На фона на това обаче се развива драматичната история на главната героиня Ана, самата тиха прислужница. Тя работи в луксозната вила на колекционер на произведения на изкуството, дните ѝ минават в непрекъснати оплаквания, неубедителни обещания за по-добри условия на труд и ободряващи глътки цигарен дим. Така, докато едни изживяват своето страхотно лято със секс, наркотици и рокендрол, други почистват след тях, за да бъде светът им подреден и красив.

Тъкмо това развитие доказва, че наследството от колониализма все още присъства в ежедневието ни, но в същото време не казва, че персонажите във филма заслужават съдбата си, тя е просто резултат от обстоятелствата.

Историята, която Мигел Фаус (на снимката вляво) разказва, демонстрира колко отчетлива е междукласовата борба в съвременното общество. Тази тема не е непозната на киното, в наши дни не липсват филми, които да окарикатуряват богаташите. Според испанския режисьор това се дължи на икономическата стабилност в момента.

"Тихата прислужница" говори за първото докосване до лукса, високото обществено положение и властта. За вълнението от това, но и за пропадането. За няколко дни обикновената на пръв поглед вила се превръща в заешка дупка, в чиито дълбини Ана намира смелост да сътвори хаос вместо ред. От своя страна Мигел Фаус сътворява иновации.

Съвременното изкуство, вплетено в сюжета на филма, всъщност е дигитално, крипто изкуство. Именно чрез такива крипто инвестиции се финансира и самият филм. Това е първата филмова продукция, спонсорирана по този начин.

Фаус казва, че киното е скъпо изкуство и затова финансирането му винаги е предизвикателство. Ако решиш да снимаш филм, трябва да убедиш немалко хора, че той си заслужава. Въпреки това режисьорът е на мнение, че не бива да има оплаквания по въпроса с парите в киното, напротив – трябва да се бориш.

"Тихата прислужница" е скъп филм, по думите на испанеца струва колко няколко къщи в София. Ако някой каже, че това е лудост, той отвръща, че точно защото е лудост продължава да прави кино.

Филмът му става реалност, след като по време на ковид пандемията всички държавни институции в Испания, които финансират седмото изкуство, му отказват подкрепа, и той решава да се обърне към крипто общността. Кампанията му започва през 2022 година, като само за няколко месеца набира средства на стойност 700 хил. евро. Мигел Фаус твърди, че в лицето на криптото може да имаме един по-справедлив, по-балансиран децентрализиран интернет, чрез който може да бъде отнета мощта на големите корпорации.

Филмът "Тихата прислужница", който беше част от международната програма на 28-ия София филм фест, е наследник на успешен късометражен филм със същото заглавие и е дебютен за режисьора. Той разгръща теми като феминизма, мигрантството, сексизма и расизма, които са все по-наболели в Испания. Статистиката сочи, че има 600 хил. прислужници в страната, 97% от тях са жени, а около 75% са чужденки.

Сатиричен портрет на буржоазията в Испания или историята на прислужницата, която има нужния критичен поглед над абсурдността – за какво говори "Тихата прислужница" разказва режисьорът Мигел Фаус в звуковия файл. Преводът е на Петриела Банчева.

Снимки: София филм фест