90-те са най-политическото десетилетие в постсоциалистическата история на България, но архитектурно те завършват със събарянето само на една тоталитарна сграда – при това празна гробница, и то сред бурни дебати. В същото време, всичко, което е българската архитектура днес, е функция на прехода и на 90-те. Как се получава така?
Лекцията "ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок" д-р арх. Анета Василева ще разгледа малките сгради, но и големите архитектурни процеси, които започват именно през това десетилетие и влияят драматично на градската среда и до днес.
Това е седмото събитие от лекционния цикъл на Културния център на СУ, озаглавен „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта "Преходът след 1989". Поредицата анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение.
В интервю за "Нашият ден" д-р Василева сподели, че въпросът за края на Прехода е централен за цялата поредица "Култура на Прехода". Тя отбеляза, че различни дисциплини, като история, кино, визуални изкуства и литература, поставят различни моменти на приключване на периода.
В контекста на архитектурата, тя изрази виждането си, че Преходът там завършва през 90-те години, преди икономическите промени и влизането в ЕС.
"Примерно Ингеборг Братоева отбелязва влизането ни в ЕС като края на Прехода за българското кино. А Мария Василева отбелязва, че Преходът във визуалните изкуства все още не е приключил. За мен Преходът в областта на архитектурата приключва именно с 90-те, много преди влизането ни в ЕС и горе-долу по времето, когато икономическите промени коренно преконфигурираха строително-проектантския бранш и доведоха до първия строителен бум в началото на първото десетилетие на ХХI век. Това вече беше една архитектура, присъстваща в градското пространство по съвсем различен начин, отколкото тази на 90-те.“, казва тя.
Според д-р Василева, 90-те години са период на политически бурни събития и икономически нестабилност, което оказа влияние върху архитектурата. В този период архитектурата започна да се фрагментира и да се занимава с по-малки, икономически посилни обекти.
Така, д-р Василева изрази своето виждане за архитектурата на Прехода, като я описа като резултат от политическите и икономическите промени, които преформират градското пространство и начина, по който архитектурата функционира.
Събитието започва от 18:30 часа в "Театралната зала" на Софийския университет.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
