90-те са най-политическото десетилетие в постсоциалистическата история на България, но архитектурно те завършват със събарянето само на една тоталитарна сграда – при това празна гробница, и то сред бурни дебати. В същото време, всичко, което е българската архитектура днес, е функция на прехода и на 90-те. Как се получава така?
Лекцията "ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок" д-р арх. Анета Василева ще разгледа малките сгради, но и големите архитектурни процеси, които започват именно през това десетилетие и влияят драматично на градската среда и до днес.
Това е седмото събитие от лекционния цикъл на Културния център на СУ, озаглавен „Култура на прехода“, инициирана съвместно с екипа на проекта "Преходът след 1989". Поредицата анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение.
В интервю за "Нашият ден" д-р Василева сподели, че въпросът за края на Прехода е централен за цялата поредица "Култура на Прехода". Тя отбеляза, че различни дисциплини, като история, кино, визуални изкуства и литература, поставят различни моменти на приключване на периода.
В контекста на архитектурата, тя изрази виждането си, че Преходът там завършва през 90-те години, преди икономическите промени и влизането в ЕС.
"Примерно Ингеборг Братоева отбелязва влизането ни в ЕС като края на Прехода за българското кино. А Мария Василева отбелязва, че Преходът във визуалните изкуства все още не е приключил. За мен Преходът в областта на архитектурата приключва именно с 90-те, много преди влизането ни в ЕС и горе-долу по времето, когато икономическите промени коренно преконфигурираха строително-проектантския бранш и доведоха до първия строителен бум в началото на първото десетилетие на ХХI век. Това вече беше една архитектура, присъстваща в градското пространство по съвсем различен начин, отколкото тази на 90-те.“, казва тя.
Според д-р Василева, 90-те години са период на политически бурни събития и икономически нестабилност, което оказа влияние върху архитектурата. В този период архитектурата започна да се фрагментира и да се занимава с по-малки, икономически посилни обекти.
Така, д-р Василева изрази своето виждане за архитектурата на Прехода, като я описа като резултат от политическите и икономическите промени, които преформират градското пространство и начина, по който архитектурата функционира.
Събитието започва от 18:30 часа в "Театралната зала" на Софийския университет.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Темите на деня" на предаването "Нашият ден" продължаваме с разказите на хората от Украйна в третата година от войната. Доротея Николова от Радио Варна разказва за плетенето на маскировъчни мрежи и богатите села в Одеска област. В Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и..
Боянското блато продължава да пази много от своите уникални характеристики, въпреки че през годините е било подложено на множество предизвикателства. Александър Колев, председател на сдружение "Защита на Боянското блато", разказва за тези предизвикателства и ангажимента на институциите към територията. През 2022 година, територията на Боянското..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и най-дребната физическа активност. Посещаваме гимнастически и фитнес салони, тренираме с треньори, съветваме се с признати и непризнати от науката експерти. В същото време се задъхваме от относително..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да засилим имунитета си, или е най-добре да не пречим на тялото си да ни пази от самите нас? Кои от носещите стълбове на могъщата уелнес индустрия лежат върху научни основи и кои върху митове и..
В ефира на "Нашият ден" Палми Ранчев, български поет, белетрист, сценарист, състезател и треньор по бокс, коментира олимпиадата в Париж. Той сподели, че може би от дете следи олимпиадите и смята, че тази в Париж е невероятна. Според него, всяка следваща олимпиада показва човека и хората в по-добра светлина . Откриването бе свързано с..
Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и..
На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да..
Тихо, но силно е присъствието на талантливата ни художничка Стефанка Стойчева, чиято ретроспективна изложба "Погледни ме" ни среща с творчеството ѝ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
