Африка е континентът майка, на чиято територия се зародил човешкият вид. В "Нашият ден" Никола Кереков представя една съвсем нефантастичната хипотеза – Африка да се разцепи на две.
Картата на света може би ще е различна само след 5 млн. години. След серия земетресения и вулканични изригвания през 2005 година се е отворил огромен разлом в Североизточна Етиопия, в областта на така наречената "Афарска депресия", която се намира в една от етиопските пустини. Разломът е дълъг 56 км и е широк 6,5 м. В областта се намира и езерото Асал – най-ниската точка в Африка – което е на 155 м под морското равнище.
Районът привлича вниманието на геолозите, защото има една от най-активните вулканични дейности в света. Там е и едно от най-големите лавови езера. Причината за високата сеизмична активност е това, че три тектонски плочи – Арабската, Нубийската и Сомалийската – се срещат и си взаимодействат непрекъснато.
В следствие на тази активност Арабската плоча се отдалечава с ок. 2,5 см на година. През 2005 година обаче се е случило нещо извънредно. Заради огромното налягане част от лавата е навлязла между двете скални системи и е отдалечила плочата за период от една седмица повече, отколкото би се случило в продължение на 400 години. Тази промяна е предвестник на възможното разцепване на континента – явление, което сме свикнали да асоциираме в праисторическата епоха.
Учените правят прогнози как би се изменил географският район във времето. Ще се появят нови вулкани, земята ще потъне, ще се образува морска кора с различна от земната плътност и накрая ще се образува нов океан. Очаква се веднъж на 100 години да се случват по-резки изменения. Процесът ще отнеме между 5 и 10 млн. години, докато Източната част на Африка се разцепи през средата. Можем само да фантазираме как ще се наричат новообразуваните миниконтинент и океан – ако все още съществуват човеците, за да им дадат имена.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите които се включиха в..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg