В поредицата "Фолклорните области на България", съставена от четири епизода, се впускаме в изследване и опознаване на фолклора на едни от най-ярките етнографски области у нас. Техните народни песни, музикални инструменти, танци и костюми. Белези, напомнящи за нашите корени и традиции.
Първият епизод ни пренася в Добруджа. Тя е разположена в най-североизточния край на България. Коренните жители, обитавали тези земи, по време на големите исторически превратности, присъединяването към Румъния и връщането на областта обратно в границите на нашата страна, са т.нар. гребенци, елейци и хърцои. Това многообразие от големи етнически общности оказва своето влияние върху фолклорните традиции.
За различните пластове народни песни и характерните за този край музикални инструменти ни разказва добруджанската народна певица Силвия Димитрова.
Спираме се и на танцовата култура, както и на добруджанските носии. Повече за тях разкрива хореографът и преподавател в Нов български университет гл. ас д-р. Маргарита Кръстева-Стойчевска.
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Лъчезар Лисицов , журналсит от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
В началото на декември в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел се състоя очакваната световна премиера на "Фани и Александър" – опера, създадена от шведския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
