По повод на Международния ден на авиацията и космонавтиката, 55-годишнината на Института по космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов Институтът за космически изследвания и технологии организира Ден на отворените врати, който ще се състои на 12 април от 10.00 до 14.00 часа на територията на Института. 
Мисията на ИКИТ-БАН е извършване на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. "По програмата Интер-космос", която е съществувала преди 55 години, се създава една група "физика на космоса" към БАН, чиято цел е била създаване на космически апарат, който да изследва физиката на йоносферата", реално това поставя основите на института, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Желев – директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН.
Първият създаден прибор е "П1", който мери количествата йонизация в йоносферата. С този успешно изстрелян в Космоса уред се поставя началото на българските космически изследвания и превръща България в 18-те космическа държава в света. След 1972 година са направени различни апарати , за да се стигне до 10-ти април 1979 година, когато българинът Георги Иванов излита в Космоса. Повече от 100 апарата сме създали за 9 години, колкото е времето между първият и вторият български полет, тогава са изстреляни и двата български спътника, с изцяло българска техника, уточни проф. Георги Желев.
Множество образци на космически апарати, които са изработени у нас и използвани през годините ще могат да бъдат разгледани на 12-ти април. Те са изложени във фоайетата на Института за космически изследвания и технологии. В момента на международната космическа станция също има българска апаратура, тя е дозиметричната апаратура "Люлин". Началото на българската серия "Люлин" е поставено с втория български космически полет на Александър Александров 1988 г. Основната цел на тази апаратура е измерване на слънчевата и космическа радиация, уточни директорът на института. През 2016 година българска дозиметрична апаратура е монтирана и на спътника "ЕкзоМарс", който пътувал до Марс и продължава да подава данни от около планетата Марс, стана ясно в предаването "Следобед за любопитните". Това ще помогне за създаването на специални радиационни защити за онези, които в бъдеще ще пътуват до тази планета, разясни проф. Георги Желев. Полет до тази планета ще има, но има много неща, които предстоят да бъдат уточнени, тъй като полетът е 500-600 дни, необходимо е да се изчисли кога Земята и Марс ще са най- близо и трябва да се подсигури защитата и на сензори , допълни той.
Повече за програмата на Института за космически изследвания и технологии в Деня на отворените врати (12 април), за работата на специалистите по различни проекти и възможностите за развитието на младите учени, можете да чуете от разговора с проф. Георги Желев.
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Теодор Карайончев е психолог с дългогодишен опит в тренинги с учители и работа в училище. Повод за разговора с него е наглед незначителна случка от училищния живот, споделена в социална мрежа. Най-общо казано, става дума за оценяване без предупреждение на доброволното участие на няколко ученици в дискусия по тема, предложена от учителя. Ситуацията е..
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо..
На 25 януари бяха връчени престижните годишни награди на Българското национално радио "Сирак Скитник". Сред отличените беше видеокастът "Говори...",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
