Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Международният ден на авиацията и космонавтиката – Ден на отворените врати в ИКИТ-БАН

Проф. Георги Желев
Снимка: БНР

По повод на Международния ден на авиацията и космонавтиката, 55-годишнината на Института по космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов Институтът за космически изследвания и технологии организира Ден на отворените врати, който ще се състои на 12 април от 10.00 до 14.00 часа на територията на Института.

Мисията на ИКИТ-БАН е извършване на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. "По програмата Интер-космос", която е съществувала преди 55 години, се създава една група "физика на космоса" към БАН, чиято цел е била създаване на космически апарат, който да изследва физиката на йоносферата", реално това поставя основите на института, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Желев – директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. 

Първият създаден прибор е "П1", който мери количествата йонизация в йоносферата. С този успешно изстрелян в Космоса уред се поставя началото на българските космически изследвания и превръща България в 18-те космическа държава в света. След 1972 година са направени различни апарати , за да се стигне до 10-ти април 1979 година, когато българинът Георги Иванов излита в Космоса. Повече от 100 апарата сме създали за 9 години, колкото е времето между първият и вторият български полет, тогава са изстреляни и двата български спътника, с изцяло българска техника,  уточни проф. Георги Желев.

Множество образци на космически апарати, които са изработени у нас и използвани през годините ще могат да бъдат разгледани на 12-ти април. Те са изложени във фоайетата на Института за космически изследвания и технологии. В момента на международната космическа станция също има българска апаратура, тя е дозиметричната апаратура "Люлин". Началото на българската серия "Люлин" е поставено с втория български космически полет на Александър Александров 1988 г. Основната цел на тази апаратура е измерване на слънчевата и космическа радиация, уточни директорът на института. През 2016 година българска дозиметрична апаратура е монтирана и на спътника "ЕкзоМарс",  който пътувал до Марс и продължава да подава данни от около планетата Марс, стана ясно в предаването "Следобед за любопитните". Това ще помогне за създаването на специални радиационни защити за онези, които в бъдеще ще пътуват до тази планета, разясни проф. Георги Желев. Полет до тази планета ще има, но има много неща, които предстоят да бъдат уточнени, тъй като полетът е 500-600 дни, необходимо е да се изчисли кога Земята и Марс ще са най- близо и трябва да се подсигури защитата и на сензори , допълни той.

Повече за програмата на Института за космически изследвания и технологии в Деня на отворените врати (12 април), за работата на специалистите по различни проекти и възможностите за развитието на младите учени, можете да чуете от разговора с проф. Георги Желев.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христа Иванова

Еврика! Успешните българи: Христа Иванова

Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..

публикувано на 20.05.24 в 17:05
проф. Ана Кочева

Къде е българската лингвистична география на европейската научна карта

Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..

публикувано на 20.05.24 в 15:29
остров Оушън кей

Шест карибски държави – на един дъх

Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание "Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..

публикувано на 19.05.24 в 15:05
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50