Божана Славкова, победителката в Mili Dueli: Провокират ме дребни неща

Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с безапелационните 968 точки. Това отличие тя получи за нейния поетичен филм "Дървото с некролозите", създаден съвместно с Денис Стоянов и Денислав Маринов.

Божана Славкова се занимава с поезия, кино, визуални изкуства, театър и пърформанс. Образованието ѝ е музикално – флейтист е, завършила е НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров" в Бургас. Тя е носител на наградата на името на Петя Дубарова в морския град.

Участието в 8-то издание на конкурса включва 711 автора от 105 страни, като инициативата се развива през цялата година.

Божана Славкова, възпитаничка на Музикалното училище в Бургас, сподели за своя опит в конкурса и вълнението от първото място в ефира на "Нашият ден". Тя разкри, че вдъхновението за своите поетични творби често идва от дребни неща от всекидневието. Например, преживяното с дървото, което описва в стиха, вижда в едно село. Дървото е пълно с некролози, а нейният баща е в кома в същия момент.

• Бургаска поетеса спечели голямата награда на конкурса „Мили Дуели”

Решава да участва преди година и половина. Конкурсът е продължил 14 месеца. Стигането до първото място е доста дълъг процес. "Конкурсът беше в пет кръга, на всеки кръг получавах доста точки. Поезията ми беше оценявана и от журито, и от публиката", разказвя тя. Филмът, който подготвя по нейни думи, е "черешката на тортата на целия този устрем и работа".

В началото на своето литературно пътешествие, Божана започва с писане на стихотворение, още като дете. През ученическите си години, до четвърти клас, тя изцяло се предава на римите. С времето обаче, със съзряването си, тя се отдалечава от тази форма на поетично изразяване. Разкрива, че римите са станали далечни за нея, свързвайки ги с детското и с песните. Вместо това, предпочита белия стих.

Божана споделя, че нейната еволюция като писател се проявява в способността да се отдели от себе си и да прегледа нещата отстрани, редактирайки ги. Този процес я води към истинско порастване. Тя разкрива, че винаги редактира текстовете си. Учили са я, че трябва първо да се отстраниш от нещото, преди да го представиш на света. Въпреки че първоначално нещата се зараждат с лекота, тя отделя време да ги преглежда с нови очи след известно време.

В предаването Славкова сподели също, че през последните години най-голям интерес за нея представляват визуалните изкуства и търсенето на синтез между различните сфери в него.  Изрази също желание да помага на младите творци и да вижда позитивното в света, въпреки изказваните често оптимистични прогнози за неговото бъдеще.

"Представям си се и като активист, като човек, който помага на своята общност да расте, специално на младите. На общността на творящите млади. Нашето поколение винаги е слушало това – "светът умира, в климатична криза сме". Обичам да виждам хубави и позитивни неща - хората, които успяват да направят нещо, било то с образование или с творчество“, споделя още Божана. 

ДЪРВОТО С НЕКРОЛОЗИТЕ

Не мога да намеря двойника си

в некролозите, сраснали се с дървото.

Сякаш, като заковеш некролога няколко пъти, умножаваш безсмъртието,

а не смъртта.

Покрива се мъртво с мъртво

върху живото дървесно тяло.

Компост от спомени.

Тук никой не ме помни,

не е имал моята кръв.

Аз така и не знам коя е моята група.

Мога да съм всяка.

Баща ми е B, a майка ми – А.

Баща ми има съсирек в мозъка си.

Съсири се в мозъка ми.

Защо не му казах нищо?

Може би трябва да съобщаваме смъртта,

но защо трябва да я обновяваме -

40 дни, 6 месеца, година.

Може би показваме, че сме живи -

времето тече за нас?

Не, спря,

съсири се времето

и на никъде не отивам.

Превърнах се в това дърво с некролозите,

хапещи се за това кой да бъде запомнен.

Дървото не го ли боли?

Не се ли задушава под всичката тази тежест от истории и очаквания,

роли – „Любящата майка, дъщеря и колега“, „Добър баща, отдаден служител, мил син“,

предвидености, разкрасявания, блудкавости и кич.

Смъртта е кичозна.

Не можем ли просто да станем пръст или прах?

Оставете ме на мира!

Искам да ме разпръснете след моята смърт,

да мога да танцувам по вятъра

и да не съм съсирек или дърво на никого.

Чуйте разговора в звуковия файл.