В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните.
Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше прието на 19 юни 2023 г. от Междуправителствената конференция по морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция, свикана под егидата на ООН. Споразумението за BBNJ става третото споразумение за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право.
В рамките на общата цел за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните извън национална юрисдикция в момента, но и в дългосрочен план чрез ефективно прилагане на съответните разпоредби на Конвенцията и по-нататъшно международно сътрудничество, Споразумението за BBNJ разглежда четири основни въпроса:
• морски генетични ресурси, включително справедливо и равноправно разпределение на ползите;
• мерки като инструменти за управление на базата на райони, включително морски защитени зони;
• оценки на въздействието върху околната среда;
• изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.
Споразумението създава и различни механизми за финансиране и е отворено за подписване от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция до 20 септември 2025 г. То ще влезе в сила 120 дни след датата на депозиране на шестдесетия документ за ратификация, одобрение, приемане или присъединяване.
Пълният текст на Споразумението на английски
На 24 април 2024 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция 78/272 (понастоящем достъпна под номер A/78/L.41), с която създава комисия, която да подготви влизането в сила на Споразумението за BBNJ. Организационната среща на комисията е насрочена за 24-26 юни 2024 г. в централата на ООН в Ню Йорк.
"ЕС имаше важна роля по време на преговорите за Договора и затова ратификацията е ключов момент" заяви Крис Торн, координатор на кампанията за защита на океаните на "Грийнпийс" и поясни: "Това гласуване е първото на регионално ниво и би трябвало да даде началото на вълна от ратификации. 27-те европейски правителства трябва да ратифицират Договора преди Конференцията на ООН за океаните в Ница през юли 2025 г. Времето да постигнем глобално договорена цел за защита на поне 30% от океаните изтича."
Според законодателството на ЕС Договорът трябва да бъде ратифициран първо на ниво ЕС, а след това – от всяка една страна членка поотделно. До днес 89 държави, сред които и 27-те европейски правителства, са положили подпис под Договора. Въпреки това само четири държави вече са го ратифицирали – Палау Чили, Белиз и Сейшелските острови. За да влезе Договорът в сила, са необходими поне 60 ратификации.
Световното природозащитно движение "Грийнпийс" призовава всички държави да ускорят ратификацията на Договора за защита на океаните и да отделят адекватни средства за справедливото му прилагане за справяне с климатичната криза и кризата на биоразнообразието.
ЕС вече обеща 40 милиона евро, за да подкрепи ратификацията в развиващите се страни и още 3.5 милиарда евро за защита на океаните като 1.3 милиона евро от тях са за подкрепа на изпълнението на договора.
С вота в пленарна зала ЕС завърши ключовата стъпка в процеса на одобряване на ратификацията на Договора. Решението на ЕПще бъде официално прието от Съвета, след което ЕС ще бъде готов да депозира своя "инструмент за ратификация" в ООН.
ЕС обаче категоризира Договора за открито море като "смесено споразумение", така че съгласно правото на ЕС Договорът за открито море трябва да бъде ратифициран както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки на ЕС.
В момента по-малко от 1% от откритите морета са защитени. Според учените защитата на поне 30% от тях е от решаващо значение за опазването на биоразнообразието и смекчаването на климатичните промени.
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
