В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните.
Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше прието на 19 юни 2023 г. от Междуправителствената конференция по морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция, свикана под егидата на ООН. Споразумението за BBNJ става третото споразумение за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право.
В рамките на общата цел за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните извън национална юрисдикция в момента, но и в дългосрочен план чрез ефективно прилагане на съответните разпоредби на Конвенцията и по-нататъшно международно сътрудничество, Споразумението за BBNJ разглежда четири основни въпроса:
• морски генетични ресурси, включително справедливо и равноправно разпределение на ползите;
• мерки като инструменти за управление на базата на райони, включително морски защитени зони;
• оценки на въздействието върху околната среда;
• изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.
Споразумението създава и различни механизми за финансиране и е отворено за подписване от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция до 20 септември 2025 г. То ще влезе в сила 120 дни след датата на депозиране на шестдесетия документ за ратификация, одобрение, приемане или присъединяване.
Пълният текст на Споразумението на английски
На 24 април 2024 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция 78/272 (понастоящем достъпна под номер A/78/L.41), с която създава комисия, която да подготви влизането в сила на Споразумението за BBNJ. Организационната среща на комисията е насрочена за 24-26 юни 2024 г. в централата на ООН в Ню Йорк.
"ЕС имаше важна роля по време на преговорите за Договора и затова ратификацията е ключов момент" заяви Крис Торн, координатор на кампанията за защита на океаните на "Грийнпийс" и поясни: "Това гласуване е първото на регионално ниво и би трябвало да даде началото на вълна от ратификации. 27-те европейски правителства трябва да ратифицират Договора преди Конференцията на ООН за океаните в Ница през юли 2025 г. Времето да постигнем глобално договорена цел за защита на поне 30% от океаните изтича."
Според законодателството на ЕС Договорът трябва да бъде ратифициран първо на ниво ЕС, а след това – от всяка една страна членка поотделно. До днес 89 държави, сред които и 27-те европейски правителства, са положили подпис под Договора. Въпреки това само четири държави вече са го ратифицирали – Палау Чили, Белиз и Сейшелските острови. За да влезе Договорът в сила, са необходими поне 60 ратификации.
Световното природозащитно движение "Грийнпийс" призовава всички държави да ускорят ратификацията на Договора за защита на океаните и да отделят адекватни средства за справедливото му прилагане за справяне с климатичната криза и кризата на биоразнообразието.
ЕС вече обеща 40 милиона евро, за да подкрепи ратификацията в развиващите се страни и още 3.5 милиарда евро за защита на океаните като 1.3 милиона евро от тях са за подкрепа на изпълнението на договора.
С вота в пленарна зала ЕС завърши ключовата стъпка в процеса на одобряване на ратификацията на Договора. Решението на ЕПще бъде официално прието от Съвета, след което ЕС ще бъде готов да депозира своя "инструмент за ратификация" в ООН.
ЕС обаче категоризира Договора за открито море като "смесено споразумение", така че съгласно правото на ЕС Договорът за открито море трябва да бъде ратифициран както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки на ЕС.
В момента по-малко от 1% от откритите морета са защитени. Според учените защитата на поне 30% от тях е от решаващо значение за опазването на биоразнообразието и смекчаването на климатичните промени.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg