Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в целодневна програма ще бъдат показани всички най-добри постижения от изминалата година във всяка една област на седмото изкуство. Общо 90 филма, колкото и са и годините, които Съюзът на българските филмови дейци (СБФД) отбелязва с този кинопразник.
Националният фестивал на българското кино продължава традициите на Съюза, като връчва наградите "Васил Гендов". Филмите в програмата му са номинирани от съответните гилдии и ще се съревновават за отличията в различните категории. Четирите журита на фестивала – за игрално, документално, анимационно и късометражно кино – включват изявени представители на филмовата общност. Церемонията по връчване на наградите ще бъде на 16 май в Народния театър "Иван Вазов".
"Много от тези български филми, които ще бъдат показани – някои от тях ще бъдат видени за първи път на голям екран, а други са вече в разпространение по кината – това кондензирано показване на толкова много заглавия в рамките на тринайсетина дни, е според мен един празник на българското кино", каза в "Какво се случва" режисьорката и аниматор Весела Данчева, член на Управителния съвет на СБФД.
"Залите са пълни, това ми направи силно впечатление миналата година. Даже имаше филми, за които не можах да се вредя да вляза, за да гледам. Това значи, че хората все пак се интересуват от българско кино и биха го гледали, нали този голям проблем, който седи и пред нас, и пред публиката. Има една такава разпространена мисъл, че българско кино ли е, няма да го гледаме. Но всъщност хората се интересуват и според мен – от една страна – разбира се, защото е вход свободен, но от друга – може би не е само това, че са без пари. Това е един добър знак, че филмите са интересни, интригуващи и хората биха ги гледали, ако имат достатъчно добър повод за това", допълни режисьорът Петър Крумов, който е част от журито за късометражно кино на фестивала.
В действителност се наблюдава ръст в броя на зрителите в Дома на киното в годините след Ковид пандемията, а всяка теза, която подценява българското кино, вече е демоде. У зрителите надделява желанието да съпреживеят киното с някого, да са част от среда, която гледа, мисли, анализира и изживява всевъзможна палитра от емоции.
"Много се радвам, че тази година съм част от журито за игрално кино, където има много очаквания, много трепети около това кои колеги всъщност ще бъдат наградени от колеги, което смятам, че е най-ценното в този фестивал. Това е всъщност еквивалентът на "Оскар"-ите или всички подобни награди, които се дават в други държави, добре познати на нас. Много се радвам и че тази традиция се възроди отново в България от Съюза на филмовите дейци и се радвам, че съм част от този празник: от една страна, като част от журито, а от друга – самата аз участвам в документалния конкурс с два филма", каза и продуцентката Мартичка Божилова.
Що се отнася до 90-годишния юбилей на Съюза, който съпътства историята на България, Весела Данчева обяснява:
"Той е една независима организация, която е създадена от Васил Гендов през 1934 година и затова тази година се честват 90 години, и всъщност тя е независима от държавните администрации. Разбира се, по времето на комунизма е била припозната като част от държавния апарат, но в момента е абсолютно независима и правеща много за българското кино. Това е една голяма общност на хората, които се занимават с кино, на всички професии.(…) Години наред е имало награди на филмовите дейни, но възраждането и преобразуването в един празник, какъвто е фестивалът "Васил Гендов", се случва за трета година."
Още за наградите на новото българско кино, за свободата да правиш късо кино и анимация, където се предлага разнообразна техника и истински артистизъм, за начина, по който се възприема работата на продуцента, и за възможността и сладката лудост да създаваш кино във време на перманентни кризи – чуйте в звуковия файл.
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от столичния афиш с премиери в края на миналата година. Първите срещи с публиката са показателни за живота на представлението и в бъдеще. Специално е насочено вниманието към няколко много..
С премиерния спектакъл "Комедия от грешки" започва новата година Театър "София" . Представлението ще се играе тази вечер от 19.30 часа в " Théatro отсам канала". Постановката по една от най-ранните творби на Уилям Шекспир е дело на режисьорката Маргарита Мачева. "Комедия от грешки" е изключителна пиеса, защото като всички пиеси на..
"Радио Африка" е първият български филм, посветен на африканската музика. Това е и първият филм, който събира български и африкански артисти и изследва техните гледни точки по различни теми, като каква е средата, в която е създадена тяхната музика, каква е ролята на импровизацията, каква е личната им мисия в изкуствата. Трите основни теми, които..
На 8 януари от 18.45 часа във филмотечно кино "Одеон" режисьорката Адела Пеева ни връща към своя документален филм "Излишните". Филмът, заснет в 1999 г., разказва историите на три жени и техните семейства, разделени от т.нар. "възродителен процес" и последвалата "Голяма екскурзия" – когато за няколко месеца от България се изселват над 350 000 души,..
Бояна Стоилова и Диана Трифонова са създателки на подкаста "Контури", който разказва житейската и творческата биография на големи български художници. В първите епизоди те обръщат внимание на Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и Васил Стоилов. В предстоящия втори сезон фокусът им ще се бъдат жени художнички от 20 век...
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества..
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg