В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата, на която гражданите номинално започват да работят за себе си.
Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, разяснява механизма на изчисление на данъчната свобода. Той обяснява, че датата се базира на общите приходи в националния и общинските бюджети и осигурителните фондове, които включват ДДС, данъци върху доходите и печалбите, акцизи, местни данъци и осигуровки. За текущата година общите приходи са около 75 млрд. лева, а изработеният БВП на ден дава възможност да се определи броят на дните, необходими за покриване на тези приходи.
Символика и реално значение
Ганев подчертава, че Денят на данъчната свобода не е просто число, а метод за илюстрация на данъчната тежест и начините на преразпределение на средствата чрез бюджета. Той отбелязва, че данъчната тежест в България е около 40% от произведения доход, което означава, че значителна част от доходите на гражданите отива за финансиране на държавата и нейните функции.
Ганев споделя наблюденията си за икономическите тенденции и даде примери за периоди, в които данъчната тежест е била редуцирана успешно, като например след въвеждането на плоския данък и намаляването на осигуровките. Той също така подчертава нуждата от баланс между ефективността на бюджетните разходи и необходимостта от справедливо данъчно облагане.
Ганев коментира анкета, проведена с гражданите, прозвучала в предаването, отбелязвайки това, че българите изразяват недоволство от високата данъчна тежест, като особено обременяващи се възприемат директните данъци, като тези върху имоти и автомобили. Ганев коментира още, че въпреки че големите данъци като ДДС често остават невидими за потребителите, малките данъци, които са непосредствено свързани с ежедневието, създават по-голям осезаем натиск и недоволство сред гражданите, което определи като "трик на държавата".
"Също така хората съдят по това, което е непосредствено до тях – тротоара, как изглежда улицата, а това е грижа на Общината. Всички големи данъци обаче, като ДДС, отиват в държавата, а в общините отиват най-малките като сума", посочи той.
Икономистът подчертава също, че фактори като глобалните икономически условия, инфлацията и рецесиите могат значително да повлияят на данъчната тежест и на необходимостта от адаптация на данъчните политики. След пандемията например значителният бюджетен дефицит се предвижда да надхвърли 6 млрд. лева тази година.
В предаването Петър Ганев изразява мнение, че бъдещите усилия трябва да се съсредоточат върху намаляване на данъчната тежест върху гражданите и бизнеса, като същевременно се поддържа балансиран подход към бюджетните приходи. Особено важно е търсенето на стратегии за повишаване на ефективността на бюджетните разходи и укрепване на икономическата стабилност на страната.
Денят на данъчната свобода остава важен индикатор за разбиране на икономическите и социални условия в България. Чрез този ден се подчертава значението на данъчните политики и тяхното въздействие върху ежедневието на гражданите. Въпреки че е символичен, той предоставя важна основа за дискусии и преосмисляне на фискалната политика в страната, като цели по-голяма ефективност и справедливост.
В редакция "Хумор и сатира" знаем най-различни тайни и с удоволствие ги издаваме. Миналата седмица например бе първото заседание на парламента за тази година. Според официалните новини, на него са били обсъдени три точки – удължителният Закон за бюджета, промени в някои ставки на ДДС и изслушване на финансовия министър. Истината обаче е, че е имало..
За "моментната снимка" на обществото ни като по-широка социална система в "Нашият ден" разговаряме със социалния експерт Станислав Додов дни преди събитието "Станция за вслушване: България и светът в зората на 2025 година" . "Станция за вслушване" е ежегодно международно събитие с българско участие, осмислящо процесите и явленията от..
В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати. Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност..
Ситуацията с държавния бюджет и цената на тока в "Нашият ден" коментира доц. д-р Йосиф Аврамов , експерт в областта на финансите и инвестициите. Възможно ли бе цените на хляба и на природния газ да не бъдат повишени в началото на тази година – според доц. Аврамов отговорът е "да", особено що се отнася до цените на електричеството. Цените..
Как изглеждат животът и бизнесът на границата на две вселени – традиционния бизнес и информационните технологии , и лесно ли се "прекрачва" от едната в другата? Гост в "Нашият ден" е Илияна Шмателка – консултант и мотивационен лектор. Шмателка разказва за своя българо-австрийски произход и за уникалното фамилно и културно..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg