В последните години като че ли се опитваме да разчетем една дълго стояла скрита страница от историята ни – страницата, на която пише кои са българите католици, какво са създали и какъв е приносът им за културното и духовното въздигане на българския народ във вековете, когато е бил лишен от собствена държава, от правото да живее свободно, да говори езика си и да изповядва вярата си без страх за живота и имуществото на семейството си.
Две изследователки на книжнината на банатските българи и по-общо на българите католици – проф. Марияна Цибранска и д-р Магдалена Абаджиева от Секцията за история на българския език в Института за български език, представят в предаването "За думите" последните си публикации по темата.
Проф. Марияна Цибранска е подготвила наборен текст, превод и речник на известния Абагар на Филип Станиславов. Той е издаден на 6 май 1651 г. в Рим и е първото българско печатно произведение, в чийто език са включени новобългарски елементи. Напечатан е на босненска кирилица, съдържа молитви и разкази с религиозен характер, а текстовете са от апокрифната и от каноничната литература. Сборникът се състои от пет листа, които могат да се носят като амулет "наместо силни мощи". Намерението на автора е да докаже на хората, че не трябва да се вярва на суеверията, на врачки и баячки, а на истинското божие слово.
"Тези 5 листа ми дадоха приблизително около 1000 речникови статии. За пример речникът на Тихонравовския дамаскин има около 6000, т.е. те са несравними… обаче става въпрос тук за 5 листа и то не изцяло запълнени с текст, а то е с такова езиково богатство. Изключително присъствие и на старобългарско наследство, кирило-методиевско наследство, на народноразговорното начало, на думи, които и днес можем да открием или в разговорните форми на българския език, или в неговите диалекти…", казва проф. Цибранска.
"Основната ми задача беше не да направя цялостно хронологическо изследване, да опиша абсолютно всички паметници, а да потърся връзките, да покажа паметници, да опиша цялостно… да покажа ръкописи от частни колекции… и най-вече да видя къде е мястото на банатската книжнина в течението на българската католическа книжнина, като съм направила и графичен анализ, но най-интересна е лексиката…", споделя д-р М. Абаджииева за книгата си "Книжнината на българите католици от 19 в. и банатската книжнина".
Двете книги са част от проекта "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина", финансиран от Фонд научни изследвания, и са достъпни за ползване в електронен вариант на сайта на академичното издателство "Проф. Марин Дринов".
Повече може да чуете в звуковия файл
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
