Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявиха съвместната инициатива под надслов "14 века България в Европа". На обща пресконференция генералните директори на трите обществени медии заявиха намерението си да работят заедно за реализирането на тази инициатива. Те се стремят да насочат вниманието към приноса на България в Европа и отговорността към историческата памет.
В рамките на инициативата ще бъдат отбелязвани значими за страната годишнини в периода 2024 – 2032 г., с акцент върху предстоящата през 2031 г. 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава. Сред значимите дати, залегнали в календара на инициативата, са 200-годишнината от издаването на "Рибния буквар" на Петър Берон, 1170 години от създаването на първата българска писменост от светите братя Кирил и Методий, 1100 години от признаването на Българската патриаршия и др. Заключителните събития ще са свързани с 1400-годишнината от създаването на Стара Велика България и 270 години от написването на "История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски през 2032 година.
В интервю за предаването "Terra Култура" генералният директор на БНР Милен Митев сподели за значимостта на инициативата:
"Факт е, че информационният поток е много наситен и хората често обръщат внимание на това, което се случва днес, забравяйки за важните събития от миналото. Именно тук е ценността на програмата "Христо Ботев" и предавания като "Terra Култура", които ни карат да се спрем и да се замислим за историческия контекст."
Според Митев "България има своето място в Европа не само като географско и териториално пространство, но и като културен и духовен център". Той подчерта, че инициативата е започнала като идея на Българската национална телевизия, но скоро е "прегърната" от БНР и БТА.
"Не бива да се фокусираме само върху годишнината от основаването на българската държава, но и върху други значими дати и юбилеи, които ще отбележим до 2032 г.", добави той.
Генералният директор на БНР акцентира и върху важността на партньорствата с други медии, държавни институции, образователни и научни организации като БАН, които вече изразиха желание да работят съвместно с обществените медии.
"Обществените медии са тези, които трябва да започнат разговора за българската история и култура, като използват своите изразни средства, за да запознаят аудиторията с важните годишнини“, каза Митев.
На въпроса как би се обърнал към бъдещия ръководител на БНР, който ще бъде на този пост през 2031 г., той отговори:
"Към всеки следващ ръководител бих отправил посланието най-напред да оцени направеното до момента, преди да реши кое от него да остави и кое да промени. Историята е багаж, който понякога може да бъде тежък, но и много ценен."
Митев отбеляза, че в последните години БНР се е модернизирала не само технологично, но и като отношение към аудиторията. Важно е обществените медии да продължат да създават качествено съдържание и да достигат до своята аудитория чрез различни платформи, включително социалните мрежи и новите технологии. В тази връзка той спомена за предстоящото създаване на мобилно приложение на БНР и редизайн на сайта.
"Нашата цел е да бъдем навсякъде, за да може аудиторията да ни намери по удобен за нея начин. Заедно с това ще изграждаме технологична инфраструктура, с която колегите да работят ефективно", завърши той.
Инициативата "14 века България в Европа" е амбициозна и дългосрочна, като целта е да се създаде приемственост и последователност в работата на обществените медии, които да продължат да информират и образоват обществото за важните исторически събития и тяхното значение.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет сподели в ефира на "Нашият ден" вдъхновяващи мисли за градското биоразнообразие и инициативата "Дивата София". Основната цел на този проект е да разкрие на широката публика богатството на дивата природа, която съществува дори в рамките на големия град. Според д-р Грозданов много..
В предаването "Време за наука" Христо Панчев, координатор на инициативата за "зелено възстановяване" в "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа, разказва за новия проект на организацията – специализирания курс "Енергийно еспресо". "Енергийно еспресо" е безплатен онлайн курс, насочен към общински специалисти, ангажирани в сферата на градското..
В рамките на рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" се проведе задълбочен разговор за интеграцията на жените и децата бежанци от Украйна. Участие взеха Бистра Иванова, председател на "Мулти култи колектив", украинската поетеса Ана Багряна и Виктория Петрова, мениджър програми и оценка на проекти към "Българския фонд на жените"...
В рубриката "Епизоди от живота" обсъдихме как иновативните технологии могат да подкрепят здравословния начин на живот. Владислав Живков, управител на "Инова Ливинг", представи проекта NutriWell – платформа, разработена с помощта на изкуствен интелект , която има за цел да подпомага здравословното хранене и социалното включване. "NutriWell е..
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
Християн Георгиев е кадет в Националния военен университет "Васил Левски" в град Шумен, носител на именната стипендия "Кольо Фичето", връчвана от фондация..
В aртпространството на галерия Heritage, новият aртцентър в сърцето на София, е представена самостоятелна изложба на художника от старата школа майстори –..
Младият художник Димитър Павлов вече оставя своя културен отпечатък с изложбата "Писма и ноктюрни" – до 14 декември в галерия "Сердика". Това е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg