Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има причина да си жив и да си тук: Светлана Янчева в "О, щастливи дни" на "Варненско лято" 2024

Снимка: dramavarna.com

32-рото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" среща публиката си с моноспектакъла на Светлана Янчева "О, щастливи дни" по Бекет. Тази вечер, 5 юни, актрисата ще го изиграе два пъти за зрителите във Варна – от 18.00 и от 20.30 часа на сцената на Драматичен театър "Стоян Бъчваров". В спектакъла с режисьор Маргарита Младенова се разказва за затъналата до кръста в земята Уини, която макар и почти неподвижна и неумолимо потъваща надолу, не губи възторга си от най-дребните неща и си спомня за щастливите дни.

"Уини е поставена в някаква изключителна ситуация, гранична, общо взето в контекста на смъртта. Интересното е вече тръгнала по този път, тя как приема живота, как се отнася, какво е отношението ѝ към света, накъде пътува мисълта ѝ. Цялото това ограничение при нея – заровена до кръста в земята, после полека-лека тази земя я поглъща - тя нито за секунда, дори в моментите, в които изпада, потъва в някакво отчаяние, не позволява това отчаяние действително да ѝ се случи. Веднага излиза и се хваща за нещо. Има една много хубава реплика, в която казва: "Нямаш ли чувството, че нещо те засмуква нагоре, не ти ли се налага понякога да се държиш здраво за нещо?". Някакво достойно пътуване, с пълното съзнание за това, без да пропада – напротив, тя непрекъснато се издига нагоре", разказва актрисата за своя персонаж.


Край Уини е и нечленоразделно говорещият Уили, изигран от Рашко Младенов.

"Дали е Уили, дали е Бог – винаги има нещо, с което ти говориш и към което отправяш молитвите си", обяснява Светлана Янчева.

Бекетовата Уини, на която тя вдъхва душа, се е превърнала в един от иконичните образи за театъра на абсурда и на неговия възглед за човешкото съществуване. За тази си роля Светлана Янчева получава през 2023 година наградите "Икар" и "Аскеер" за водеща женска роля, както и наградата в същата категория от Фестивала на малките театрални форми във Враца.

"Аз не гледам на Уини като на някакъв персонаж, просто някакъв образ, който трябва да изградя, с някакъв специфичен характер. По-скоро гледам на това същество като на някаква душа, която витае някъде, и се чувствам като проводник и на самия текст, и на това, което е заложил Бекет в него. Мисля, че границата между актриса и персонаж се размива и така трябва да бъде. Този текст е нещо, което ти трябва да направиш като лично твое преживяване. То идва от теб, от актьора. Няма как той да не бъде вътре с неговата душа, неговата идея за това какъв трябва да бъде света, с неговото отношение въобще към света", казва още Янчева.

За нея този текст е изключителен, макар и тежък. Актрисата е на мнение, че "човек трябва да се радва непрекъснато, че е жив и точно той е на този свят… Той трябва да знае, че не е застрахован за нищо и всеки един миг, всеки един момент му е подарък". Тъкмо това ни казва и Уини от сцената.

А Светлана Янчева допълва:
"Може би трябва по-леко да стъпваме на тази земя и малко над нея. Някак си да се оставяме на тази река, без агресивна съпротива. Да оставяме нещата просто да се случват и да правим това, което можем да правим, без да очакваме някакъв резултат. Правиш нещо толкова – колкото можеш, с всички сили, и тогава нещата имат по-голяма вероятност да ти се случат."

Цялото интервю с актрисата, влязла в ролята на Уини от "О, щастливи дни", чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Срещите на Виолета Цветкова "Насаме с незабравимите"

"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Андрей Янев, Емил Янев и Дарина Янева

Звездите не са мимолетни

В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..

публикувано на 21.12.24 в 16:40

Между абсурда и истината – за ролята на хумора в съвременното изкуство

Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..

публикувано на 21.12.24 в 12:35

Спектакъл за невъзможния герой – от Омир до ден-днешен

"Мисия Филоктет. Последният оцелял" по мотиви от Мюлер, Софокъл, Омир и авторски текстове е новият спектакъл на Театър ЗОНГ . Неговата премиера предстои на 23 декември от 19 ч. в кино-театър "Освобождение"  (до Централна гара). Това е третото представление на театралния екип след "Животът е сън" (две награди ИКАР и три международни..

публикувано на 20.12.24 в 16:28

Оркестровият живот в столицата от края на XIX век до 1946 година в три тома

Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България". В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев , изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година. В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата..

публикувано на 20.12.24 в 15:46