Какво следва за Европа след изборите за ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов, кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел.
Кои са печеливши в Европа
"В Европа да се надяваме на европейското мнозинство, защото то се запази. Трите главни политически сили: ЕНП, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и либералната група "Обнови Европа" запазиха своето абсолютно мнозинство и ще имат малко над 400 депутати, общо от 720, колкото ще бъде новият ЕП. Това е добрата новина. Лошата е надигането на крайната десница, но и там пък има нещо, което би могло да вдъхне оптимизъм, че май няма да се получи трета крайнодясна група, защото никой не иска да се съюзява с "Алтернатива за Германия", освен нашето "Възраждане" и още една-две малки партии."
Европейското блаженство
"Никога не е имало такова, защото дори и да е изглеждала задрямала Европа, това никога не е било така, защото благоденствието не може да бъде оставено на самотек. То трябва да се поддържа, това е както ако запалите дърва, за да горят, трябва непрекъснато да се слагат подпалки. Същото важи и за благоденствието и демокрацията – те трябва да се поддържат и отстояват. Защото, ако се оставят на самотек, нещата тръгват на лошо, и ето, при малкото проявена небрежност през последните години това доведе до вдигане на крайната десница. Даже тази небрежност и подценяване на опасността доведе до войната в Украйна."
Подценените Путин и пропаганда
"ЕП е все пак една демократична европейска институция. Т.е. там има постоянно избори на пет години, което означава, че колкото и успешен управник да си, се явяваш на изпит. Това е един начин за самокоригиране. Тъй като Европа е демократично устроена, тя успява да се самокоригира. Когато обществото и системата са демократични, винаги може да се самокоригират. Путин беше подценен още през 2000 година, на седмия-осмия месец, след като стана президент, когато потъна подводницата "Курск", защото реакцията му, поне нас от Източна Европа, ни върна в Съветските времена, където за такива бедствия и катастрофи се премълчаваше и човешкият живот нямаше стойност. Но няма нищо опасно, няма да умре ЕС."
Франция
"Моето мнение е, че Макрон постъпи правилно, защото сега е шансът да се попречи на крайната десница да овладее Франция. Или да ѝ се попречи повече, отколкото след три години, когато във Франция са президентските избори. Сега ще ѝ се попречи повече, отколкото тогава би могло, и това ще стане чрез избори и чрез коалиция. Хората просто виждат, че самото свикване на тези предсрочни избори е тъкмо резултат от ниското доверие, но и би трябвало да видят и че това е един сигнал, една червена лампичка за надигащата се опасност. Според мен, това цели Макрон."
Доколко обществото припознава случващото се като опасност
"Ще припомня нещо, което се случи преди малко повече от 20 години, когато до втория кръг на президентските избори достигнаха Жак Ширак и Жан-Мари льо Пен - бащата на Марин льо Пен. Тогава кандидатът на социалистите отпадна и социалистите гласуваха с омерзение, даже демонстративно пускаха бюлетините с ръкавици, след което ги хвърляха, но все пак гласуваха в полза на Ширак. Така че, може би ще се стигне пак до там – ще гласуват с омерзение за Макрон, за по-малката злина. Това се случва навсякъде все пак, не само в България."
Процесите във Франция, Германия, Австрия, България
"Разбира се, грешките водят до наказателен вот, защото гласуването за крайнодесни формации може да се тълкува и като наказателен вот, защото проблемът с миграцията е твърде голям в Западна Европа и не само. Проблемът с огромната бюрокрация в някои държави също е важен. Има и по-дребни проблеми, например аз живея в Брюксел, един от градовете с най-кошмарно движение. Едно време преди 15-20 години магазините се зареждаха нощем. Сега напълно нормална картина е посред бял ден в час пик, пред някой магазин на неширока улица, но с интензивно движение, да спре камион и да зарежда магазин. Това се прави, защото бизнесът, видите ли, би пострадал от кризата и не иска да плаща пари за извънреден труд през нощта. Е, как да не е в състояние да плаща?! В състояние е да плаща, разбира се. Това са малки наглед неща, но дразнят хората и водят до кризи, от които популистите печелят. Хайде обяснете това на един обеднял, ядосан човек в резултат от някаква криза, че популистите няма да оправят нещата. Той просто не иска да слуша и не можете да му се скарате."
Еднакви ли са процесите в България и в Европа
"Хем са еднакви, хем не са, защото все пак в България има нещо специфично – тя е държава от Източна Европа. Освен това, България, заедно с Румъния, е сред страните, които закъсняха със седем години с промените, т.е. ние вървим седем години назад. Това води до един по-изостанал манталитет на гражданите по отношение на това какви партии влизат в нашия парламент. Предимството на България пред страни като Грузия и Македония е, че е член на ЕС и не трябва да се допусне по никакъв начин да излиза от него. Вярвам, че няма и да има толкова силни желания за това, защото мнозина разбират все пак, че има някакви ползи – и те са повече от вредите."
Снимка – личен архивВ Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg