Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Европа е демократично устроена, тя успява да се самокоригира

Момчил Инджов: Благоденствието и демокрацията трябва да се поддържат и отстояват

Благоденствието не може да бъде оставено на самотек

Момчил Инджов
Снимка: Личен архив

Какво следва за Европа след изборите за ЕП, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Момчил Инджов, кореспондент на "Клуб Z" в Брюксел.

Кои са печеливши в Европа

"В Европа да се надяваме на европейското мнозинство, защото то се запази. Трите главни политически сили: ЕНП, Прогресивния алианс на социалистите и демократите и либералната група "Обнови Европа" запазиха своето абсолютно мнозинство и ще имат малко над 400 депутати, общо от 720, колкото ще бъде новият ЕП. Това е добрата новина. Лошата е надигането на крайната десница, но и там пък има нещо, което би могло да вдъхне оптимизъм, че май няма да се получи трета крайнодясна група, защото никой не иска да се съюзява с "Алтернатива за Германия", освен нашето "Възраждане" и още една-две малки партии."

Европейското блаженство

"Никога не е имало такова, защото дори и да е изглеждала задрямала Европа, това никога не е било така, защото благоденствието не може да бъде оставено на самотек. То трябва да се поддържа, това е както ако запалите дърва, за да горят, трябва непрекъснато да се слагат подпалки. Същото важи и за благоденствието и демокрацията – те трябва да се поддържат и отстояват. Защото, ако се оставят на самотек, нещата тръгват на лошо, и ето, при малкото проявена небрежност през последните години това доведе до вдигане на крайната десница. Даже тази небрежност и подценяване на опасността доведе до войната в Украйна."

Подценените Путин и пропаганда

"ЕП е все пак една демократична европейска институция. Т.е. там има постоянно избори на пет години, което означава, че колкото и успешен управник да си, се явяваш на изпит. Това е един начин за самокоригиране. Тъй като Европа е демократично устроена, тя успява да се самокоригира. Когато обществото и системата са демократични, винаги може да се самокоригират. Путин беше подценен още през 2000 година, на седмия-осмия месец, след като стана президент, когато потъна подводницата "Курск", защото реакцията му, поне нас от Източна Европа, ни върна в Съветските времена, където за такива бедствия и катастрофи се премълчаваше и човешкият живот нямаше стойност. Но няма нищо опасно, няма да умре ЕС."

Франция

"Моето мнение е, че Макрон постъпи правилно, защото сега е шансът да се попречи на крайната десница да овладее Франция. Или да ѝ се попречи повече, отколкото след три години, когато във Франция са президентските избори. Сега ще ѝ се попречи повече, отколкото тогава би могло, и това ще стане чрез избори и чрез коалиция. Хората просто виждат, че самото свикване на тези предсрочни избори е тъкмо резултат от ниското доверие, но и би трябвало да видят и че това е един сигнал, една червена лампичка за надигащата се опасност. Според мен, това цели Макрон."

Доколко обществото припознава случващото се като опасност

"Ще припомня нещо, което се случи преди малко повече от 20 години, когато до втория кръг на президентските избори достигнаха Жак Ширак и Жан-Мари льо Пен - бащата на Марин льо Пен. Тогава кандидатът на социалистите отпадна и социалистите гласуваха с омерзение, даже демонстративно пускаха бюлетините с ръкавици, след което ги хвърляха, но все пак гласуваха в полза на Ширак. Така че, може би ще се стигне пак до там – ще гласуват с омерзение за Макрон, за по-малката злина. Това се случва навсякъде все пак, не само в България."

Процесите във Франция, Германия, Австрия, България

"Разбира се, грешките водят до наказателен вот, защото гласуването за крайнодесни формации може да се тълкува и като наказателен вот, защото проблемът с миграцията е твърде голям в Западна Европа и не само. Проблемът с огромната бюрокрация в някои държави също е важен. Има и по-дребни проблеми, например аз живея в Брюксел, един от градовете с най-кошмарно движение. Едно време преди 15-20 години магазините се зареждаха нощем. Сега напълно нормална картина е посред бял ден в час пик, пред някой магазин на неширока улица, но с интензивно движение, да спре камион и да зарежда магазин. Това се прави, защото бизнесът, видите ли, би пострадал от кризата и не иска да плаща пари за извънреден труд през нощта. Е, как да не е в състояние да плаща?! В състояние е да плаща, разбира се. Това са малки наглед неща, но дразнят хората и водят до кризи, от които популистите печелят. Хайде обяснете това на един обеднял, ядосан човек в резултат от някаква криза, че популистите няма да оправят нещата. Той просто не иска да слуша и не можете да му се скарате."

Еднакви ли са процесите в България и в Европа

"Хем са еднакви, хем не са, защото все пак в България има нещо специфично – тя е държава от Източна Европа. Освен това, България, заедно с Румъния, е сред страните, които закъсняха със седем години с промените, т.е. ние вървим седем години назад. Това води до един по-изостанал манталитет на гражданите по отношение на това какви партии влизат в нашия парламент. Предимството на България пред страни като Грузия и Македония е, че е член на ЕС и не трябва да се допусне по никакъв начин да  излиза от него. Вярвам, че няма и да има толкова силни желания за това, защото мнозина разбират все пак, че има някакви ползи – и те са повече от вредите."

Снимка – личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12