Какво се случи на 26-и април 1986 година след аварията на атомната централа в Чернобил, какво бе оповестено в България и какво направиха властите – на тези въпроси отговаря в предаването "Следобед за любопитните" Атанас Кръстанов – физик и експерт.
"Преди всичко науката за радиационната безопасност обхваща всички хуманитарни науки – физика, радиационна физика, биология, биохимия, генетика, социология и политика, всичко в този сектор. Така че това, което се случи тогава, има допирни точки с всички тези науки, както и с всички органи, които имаха отговорности, свързани с такива ситуации тогава", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Кръстанов.
Когато се случи аварията, допълва той, метеорологичните условия над България бяха особени, ветровете завъртяха облака от радиоактивни вещества първо към Северна Европа, след това към Югославия и по-късно у нас, което бе в началото на май. Никой, освен шведските ядрени експерти, не знаеха за аварията, припомня експертът.
"Това, което бе измерено на 2-ри май 1986 година, реално бе радиацията от предния ден", уточнява Кръстанов. Най-големите замърсявания у нас, според него, са били до 15-16-и май, тогава имаше и доста дъждове и се получиха радиоактивни отлагания, затова и радиоактивните отлагания бяха в районите на високите планини – главно в района на Родопите, Пирин, Рила, Странджа и Стара планина.
Най-опасните отлагания при такава авария, според Кръстанов, са изотопите на йода, въпреки че коктейлът от отрови е голям. Тогава, припомня експертът, населението у нас не само не е било информирано, но не са съобщени и мерките, които е трябвало да се предприемат. Това от своя страна води до рязко повишаване заболеваемостта на щитовидната жлеза и то най-вече при децата. За жалост в онези години 1986-1987 не са дадени препоръки как да се предпази населението от тази заплаха. Въпреки това група български експерти са информирали за замърсяемостта и мерките, които е трябвало да се предприемат, но тяхното мнение не е било зачетено, припомня в предаването експертът.
Около месец след аварията международните здравни организации са предприели скринингови изследвания в Беларус, Украйна и Русия, но в България проф. Бобев, който е бил главен педиатър и директор на Онкологичния детски център, е посочил пряката зависимост между радиационното замърсяване и заболяването на щитовидната жлеза при децата, припомня Атанас Кръстанов. Очакванията на лекарите тогава са били тази заболеваемост да се завиши от 10 до 20 пъти, тъй като все пак има и латентен период на това заболяване.
Години по- късно данните са били променени и скринингът не е продължил. Атанас Кръстанов подготвя и филм "Хроники на неудобните истини. България след ядрената авария в Чернобил", в който представя събраните факти за случилото се тогава и действията на експерти и власти у нас. В него са поднасят неподправени факти и данни, събрани и чрез разговори с хора, които са отчитали и данните от 1986 година. Очаква се работата по този филм да приключи до края на тази година и през следващата година да бъде показан на аудиторията.
Целия разговор на Ани Костова с Атанас Кръстанов в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
"Тихи убиици" наричаме вредните навици като пушене, пиене на алкохол, неправилно хранене. Хората не сме създадени да стоим на стол толкова дълго, колкото го правим, и тази промяна има своята висока цена . В "Науката не спи" Никола Кереков разкрива вредите от "новото пушене" – а именно седенето. Застоялият живот е нещо, към което съвременният..
"Какво мога да кажа за политиците и карикатурата ли – правил съм две самостоятелни изложби в Народното събрание, през 1991 – с политически шаржове и карикатури. Тогава това беше нещо ново, целият парламент се беше струпал на откриването на тази изложба, имаше коментари и доста интересно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" Валери..
В представата на повечето българи образът на равноапостолната Св. Мария Магдалена е странна смесица, формирана от евангелски послания, некононични писания, легенди и чисто художествени творби – литературни или не. През вековете този образ е претърпял странно развитие – от блудница до светица. Как е бил изчистен този образ до степен през 1988 г. Св...
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на маса, бадминтон, плуване... над 10 вида спорт. За първи път България участва със свой отбор. Това е празнуване на самия живот, който може да продължи в различна форма, въпреки невероятно..
Той е военен пилот, носител на наградата "Най-добър млад мениджър" на фондация "Еврика". Получава я като основател на образователен стартъп и платформа за технологично обучение "Млад изобретател". Израснал е в семейство на двама инженери – университетски прeподаватели, и тази среда още в ранна детска възраст е създала у него интерес към технологиите...
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
