Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" е изследване на Цветелина Борисова, насочено към успеха на южнокорейската културна вълна.
Авторката, която гостува в "Нашият ден", е завършила катедра "Кореистика" към Софийския университет, като интересът ѝ към "корейското чудо" се заражда още през 2010 година.
Халю е понятие, което се отнася до целенасоченото разпростиране на южнокорейското културно влияние в световен мащаб. Явлението е продукт на политическа стратегия за популяризиране на страната, като чрез прилагане на "мека сила" корейците целят да станат по-харесвани и приобщавани към световния пазар.
По думите на Борисова халю стартира през 1988 година в най-близките на Корея страни – Китай, Хонконг, Тайван – с износ на харесвани сериали и игрални филми. В един момент правителството усеща, че това е много благодатна ниша и започва стратегически да финансира културния сектор.
Борисова споделя, че, изследвайки халю, неминуемо прави паралел между България и Южна Корея. И двете страни се отварят към света в края на 80-те години на ХХ век – тежък и дълъг процес на адаптиране към съвремието. Към днешна дата Южна Корея е видимо много по-развита от България. Според Борисова това се дължи основно на приемствеността в политиката и целенасоченото надграждане на всяко едно постижение.
Това, което отличава Южна Корея от другите малки страни, сдобиващи се със спорадична популярност, е фактът, че корейската среда предлага още много възможности извън културните продукти. Южна Корея привлича с големия си бизнеспотенциал и с изгодните си образователни програми, разказва Борисова.
Разбира се, като всяка друга страна, Южна Корея предлага и някои предизвикателства. Република Корея е близка по териториален мащаб с България, но същевременно там живеят около 60 млн. души. Това води до свръхконкуренция във всички обществени сектори и води до силен стрес от най-ранна възраст.
Книгата "Корейското чудо халю" – как Южна Корея стана толкова популярна?" може да бъде намерена във всички големи книжарници у нас.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
