Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и смисълът ѝ е съвсем различен. И все пак функцията на емоджитата е тъкмо такава – да изразят нашите чувства.
За тяхната употреба и смисъл разказва в "Нашият ден" преподавателят по съвременен български език в НБУ Георги Цонев, който има специфичен интерес и към семиотиката на интернет общуването.
Емотиконите се развиват и причината да се появяват нови са две. От една страна, в технологичен аспект, е необходимо кодиране с конкретен протокол. От друга страна, неутралността на емотиконите би била неадекватна на съвременното общуване, заявява Цонев. В днешно време не е важна просто емоцията, а това кой, как и защо я изразява. Цветът на кожата, на косата, половата принадлежност допринасят за нюансите в комуникацията.
Разбира се, емоджито е графичен знак, който може да породи множество допълнителни смисли и недоразумения. Добрата страна е, че подлежи на редакция.
По думите на Цонев има поколенческо деление в използването на емоджита и то се дължи на факта, че хората под 45 години са създателите на този тип комуникация, а по-възрастните опитват да се адаптират.
Емоджитата и емотиконите са явление, което добавят пласт на емоция в писмената форма на съвременната комуникация, подчертава Цонев.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
"Фалшификациите съпътстват цялата история на човечеството, мотивите са много и различни и няма нищо ново под слънцето" – казва Иглика Мишкова, куратор от българска страна на изложбата "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите", която може да се разгледа в Етнографския музей в София. Тя е дело на Дома на европейската история, музеят..
"От 80-те години на миналия век, когато започнах мемоарите си, до днес са изтекли четири десетилетия, в които се опитвам да побера шест. С всяко от тях растеше и възможността което е било , да бъде казано както е било – нещо, от което се боим. Позволих си да го направя както предците ни, които наистина са били свободни хора и в свободно, и в..
В разгара на лятната програма за изкуство в града "Девет слона", която продължава до 21 юли в София, в "Нашият ден" разговаряме с нейния куратор Виктория Драганова от пространството Swimming Pool. Английският израз "слонът в стаята" се отнася до онези очевидни неща, за които не говорим – такова е може би изкуството в градска среда. Ето как..
Съюзът на българските писатели връчи националната литературна награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" за 2024 г. на Боян Ангелов. Дни преди рождения ден на поета Георги Джагаров – 14 юли, в писателския клуб "Парнас" се проведе официална церемония за 21-ви път. Началото на тази традиция бе поставено през 2004 г., когато за първи носител на..
Смесеният хор на Търговище "Родна песен" заминава за Пекин , където ще вземе участие в международен фестивал-конкурс, посветен на хоровото изкуство. В "Нашият ден" разговаряме с Красимира Коларова, художествен ръководител на хора вече 45 години. Смесеният хор "Родна песен" е основан преди 126 години от възпитаник на Одеското музикално училище...
Ретроспективната изложба на Бистра Льошевалие представя за първи път у нас в цялост изкуството на авторката. Творбите на художничката са изградени..
Едни от най-добрите ансамбли на Боливия, България, Грузия, Италия, Казахстан, Мексико, Молдова и Северна Македония ще гостуват на 28-ото издание на..
За пета поредна година Sofia Summer Fest отваря вратите си в Южния парк II, за да посрещне всички почитатели на културните събития под открито небе в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg