Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод 3 разказва за пътя, който "извървяват" жените, за да станат част от Олимпийските игри. Началото е още в Античността, когато жените започват паралелни с тези на мъжете женски състезания, които обаче нямат "тежестта" – като престиж и натоварване – на Олимпийските игри.
След като барон Пиер дьо Кубертен възобновява Олимпийските игри, отново е повдигнат въпросът дали жените да са част от тях. Събеседниците в епизода коментират аргументите на мъжете в онези времена жените да не спортуват и да не участват в Олимпийските игри, както и първите жени, станали олимпийски шампионки.
Епизодът следва хронологията на историческите събития, когато след края на ВСВ светът се разделя на капиталистически и социалистически. Тогава в двата свята мястото на жената в обществото, а и в спорта, става различно от двете страни на желязната завеса.
Физическите характеристики на спортистите, включително на жените, се променят чрез хранителните режими и медикаментозно вмешателство. Този феномен е повсеместен. За спорта важна е тезата, че тялото на професионалния спортист се произвежда подобно на производството на машините. Целите са да е мощно и продуктивно.
В производството на телата-машини се намесват и забранените средства. През примери събеседниците в епизода коментират как "социалистическата жена" вече може да размахва чук, гюле, да се боксира и участва в борби, за да докаже не само равностойността си на мъжете, но и чисто идеологически да надвие буржоазната жена на Запада. Разбира се, цената на всичко това понякога е голяма."
Участват: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия, проф. Ефрем Ефремов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Теодор Борисов, д-р по история, асистент в Института за исторически изследвания при БАН, и гл. асистент Методи Методиев, преподавател по история в НБУ.
.Авторска музика: Михаил Михайлов.
Снимка – offside.kz
Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..
Американският социолог, един от най-известните представители на течението на транзитолозите, Самюъл Хънтингтън се сдоби със световна слава, след като изложи на бял свят теорията си за сблъсъка на цивилизациите. Хънтингтън излага прочутата си теза във връзка с настъплението на испаноезичните американци в южните щати на САЩ, но сякаш атентатът..
Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта. Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат. Разбира се, всички се тълпят..
Англицизмът "инфлуенсър" значи "човек с влияние". Думата свързваме днес с виртуалното и с маркетинга, но забравяме, че субектите на влиянието и следващите ги, тоест последователите им, са съществували в човешкото общество винаги – и за добро, и за лошо. Сократ и Ницше, Толстой и Кант, нашите Вазов и Дънов – пророци и писатели, идеолози и политици –..
"Да се подобрявам, да се подобрявам, да се подобрявам..." Няколко пъти Николета Стойнова – ученичка от Американския колеж в София, повтаря тези думи докато разговаряме. Само след няколко дни тя ще бъде в 12 клас и с основание може да се каже, че е една от учениците, с които Колежът може да се гордее. Тя е лауреат от Националния конкурс "Млади..
Изложбата "Истории зад фасадата" на Регионалния исторически музей София ще се открие днес в Централните хали от 19 часа . Тя показва своеобразен разказ от..
Един роман, в който Бог се обръща към човека. Сюжет, който рисува една антиутопична картина за бъдещето, но говори за днес – за всички болни теми на..
С предпремиера на екранизацията по разказа "Сватба" ще бъде отбелязана 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов. П рожекцията ще бъде днес, 13..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
