"През последните 2 години Столична община, дирекция "Аварийна помощ и превенция" е направила изцяло реиновация на 10 скривалища", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" експертът и физик Атанас Кръстанов. Проблемът, според него обаче, не е само тези помещения да бъдат изчистени и подготвени, а това дали няма да се получи отказ на оборудване и се появява проблема с резервните части, тъй като тези укрития са оборудвани преди 1989 година.
"Затова, за да се използва едно такова средство за колективна защита, не е само въпрос да се изгради и почисти, а след това се нуждае от непрекъсната поддръжка", допълва Кръстанов.
"На 1-ви януари 2011 година се закри Гражданска защита, като активът премина към служба "Пожарна безопасност и защита на населението. Тогава се уволниха много кадри и се получи един абсолютен вакуум на специалисти и експерти. По закон именно тази служба трябва два пъти в годината да извършва проверката и поддръжката на тези съоръжения, да се води документация кой за какво отговаря, но аз съм сигурен, че такава организация не е създадена".
"В София тези колективни средства за защита са 103, като 49 от тях са негодни за ползване, тъй като или са наводнени, или превърнати в складове за боклуци и затова са опасни за използване. 35 от тези укрития могат да се възстановят в сравнително кратки срокове, а 19 трябва да се възстановяват за период от шест месеца, данните са отпреди няколко месеца. Освен това целият процес трябва да бъде организиран, – споделя експертът. – Много от обектите, за които говорим, са с неустановена собственост, а според закона собственикът поема грижата за тях."
"Тези сложни инженерни съоръжения трябва да влязат в дневния ред на политиците, защото една такава система за колективна защита е необходима и да се осигури финансиране, както за отремонтирането им, но и за тяхната дългосрочна поддръжка. Необходимо е да има цялостна система – как се действа при евентуална екстремна ситуация в България, от оповестяването през реакцията и действията", уточнява Атанас Кръстанов.
Националните чествания на Шипченската епопея отбелязват годишнини от най-значителните сражения през 1877 г., но и от построяването на паметника с усилията на целия народ. Паметникът е официално открит от Борис III през 1934 г, строен е цели 12 години. За битката на Шипка, както и за паметника, за символиката на върха, останала в народната памет..
Бразилия е толкова голяма, че е по-лесно да кажем с кои държави от Южна Америка не граничи, отколкото да изброим кои са ѝ съседки. Оказва се, че няма общо КПП единствено с Чили и с Еквадор. Нормално, като се има предвид, че е пета по площ в света, а по брой население е на шесто място със своите 208 милиона жители. Името си страната дължи на дървото..
В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас, след освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега. Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров,..
Доц. Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките пристигна в БНР с единствения водороден електромобил. "Водородният автомобил е електромобил, т.е. има електродвигател, това, което е различното, е, че се зарежда с водород само за няколко минути и в автомобила има горивна клетка,..
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
Музеите на бъдещето – традиции, иновативни подходи и вдъхновяващи практики. Представяме новата магистърска програма "Съвременни музейни експозиции в..
Той е славист, поет, преподавател, преводач от български на украински език, общественик и член на УС на украинския ПЕН център. На телефонната линия на..
Реставрираната Байракли джамия в град Самоков беше домакин на първото издание на пленера "Нишките на времето", който се проведе от 13 август до 16..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
