"През последните 2 години Столична община, дирекция "Аварийна помощ и превенция" е направила изцяло реиновация на 10 скривалища", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" експертът и физик Атанас Кръстанов. Проблемът, според него обаче, не е само тези помещения да бъдат изчистени и подготвени, а това дали няма да се получи отказ на оборудване и се появява проблема с резервните части, тъй като тези укрития са оборудвани преди 1989 година.
"Затова, за да се използва едно такова средство за колективна защита, не е само въпрос да се изгради и почисти, а след това се нуждае от непрекъсната поддръжка", допълва Кръстанов.
"На 1-ви януари 2011 година се закри Гражданска защита, като активът премина към служба "Пожарна безопасност и защита на населението. Тогава се уволниха много кадри и се получи един абсолютен вакуум на специалисти и експерти. По закон именно тази служба трябва два пъти в годината да извършва проверката и поддръжката на тези съоръжения, да се води документация кой за какво отговаря, но аз съм сигурен, че такава организация не е създадена".
"В София тези колективни средства за защита са 103, като 49 от тях са негодни за ползване, тъй като или са наводнени, или превърнати в складове за боклуци и затова са опасни за използване. 35 от тези укрития могат да се възстановят в сравнително кратки срокове, а 19 трябва да се възстановяват за период от шест месеца, данните са отпреди няколко месеца. Освен това целият процес трябва да бъде организиран, – споделя експертът. – Много от обектите, за които говорим, са с неустановена собственост, а според закона собственикът поема грижата за тях."
"Тези сложни инженерни съоръжения трябва да влязат в дневния ред на политиците, защото една такава система за колективна защита е необходима и да се осигури финансиране, както за отремонтирането им, но и за тяхната дългосрочна поддръжка. Необходимо е да има цялостна система – как се действа при евентуална екстремна ситуация в България, от оповестяването през реакцията и действията", уточнява Атанас Кръстанов.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg