Етнографският музей "Етър" става на 60 години. За историята на музея и празненствата по повод годишнината – разговор в "Нашият ден" с уредника Румяна Денчева.
"Етърът“ е създаден през 1964 година като етнографски парк-музей и вече 60 години ни пренася в света на възрожденските българи. Освен музей "Етърът" е и център за проучване на традиционната култура на балканджиите.
"Още при създаването желанието на Лазар Донков, инициатор и първи директор на музея, е било да се съхрани традиционният бит на хората от Централна Стара Планина. Балканджиите освен етнографска група са население с много буден ум, с прогресивност в начина на мислене, образованието и квалификацията. Нормално се получава така, че това население е в основата на бъдещата България.", разказва Денчева.
Индустриализацията, новите обществени отношения и технологически възможности довеждат до изчезването на редица традиционни български занаяти. Това, по думите на Дечева, е естествен процес, тъй като занаятите се раждат и поддържат от потребностите на хората. Например мутафчийството е заличено поради факта, че в днешно време никой няма нужда от кожени дисаги за пренасяне на стоки с кон или магаре. Работата на един музей е да документира и пази паметта за тези битови характеристики, пояснява Денчева.
Етнографският музей "Етър" посреща своята 60-годишнина с нов модернизиран център, обновени и някои съвсем нови експозиции. Някои от атракциите и заниманията са насочени към деца и представляват семейна игра. Според своите интереси посетителите могат да се включат в различни демонстрации и програми, разказва Денчева.
На 7 и 8 септември предстои традиционният празник на пестила – типично балканджийски продукт или така наречения "габровски шоколад". Пестилът е сладко изделие, което се прави от сини сливи и навремето е било по-ценено и от хайвера, обяснява Денчева. По време на празника, който обичайно привлича много посетители, се приготвя пестил по традиционна рецепта и се правят различни занаятчийски демонстрации.
Сред най-големите атракции в "Етър" е Саковата къща – емблематична постройка от средата на XIX век, построена по поръчка на заможен габровски търговец. На втория етаж на къщата може да бъде видяна експозиция, представяща градския бит на едно възрожденско семейство с по-добри финансови възможности. На първи етаж е експонирана историята на къщата и на рода, чиято съдба е свързана опълченците на Шипка. Вече има и 3D модел на къщата, чиито модули малките посетители могат да сглобяват.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Художникът Слав Недев e известен с творбите си у нас и в чужбина, има национални и международни отличия за работата си. Негови картини са включени в колекции, между които: в Градския музей на Вуковар – Хърватска; Държавен департамент Вашингтон – САЩ; "Гауденц Б. Руф" – Цюрих, Швейцария; Imago Mundi на фондация "Бенетон" – Тревизо, Италия; Siddhartha..
Художникът Спас Йорданов, дипломант-магистър в специалност “Керамика” на Нов български университет и един от най-емблематичните студенти на ателие Керамика на НБУ ще покаже изложбата си “Дракони и дракотаври”. Тя се открива на 14 януари и ще продължи до 30 януари в столичната галерия “Аросита”. Експозицията представя две концептуални линии: едната..
На 13 януари в Сатиричния театър "Алеко Константинов" беше честването по повод 100 години от рождението на Георги Калоянчев. Пред гости, журналисти и трупата на театъра, актьорът Ивайло Калоянчев и директорът Калин Сърменов разказаха спомени за Калата. На камерната сцена "Методи Андонов" бяха изложени част от запазените костюми на големия български..
Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде между Асеновград и Лисабон. Живее в София, където се занимава с трудова психология. В свободното му време можете да го видите да помага като доброволец, да чете книги или да търси нов любим десерт. Лауреат е на четиридесетото издание на Национален младежки конкурс за поезия "Веселин..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в клишетата е истината. Особено при разговор с д-р Сава Драгунчев, който освен актьорското си образование в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов" е специализирал и актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър,..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
