Културно-историческото наследство формира идентичността на един народ

"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като всички те могат да се надграждат, усъвършенстват и развиват, докато културно-историческото наследство е овеществена историческа памет, която има своето хронологическо време. За един народ и една държава колкото по-голям е хоризонтът на това време, толкова идентичността е по-силна. 

Българският народ се намира на такава географска точка на света, където организираният живот е на 8000 години, нещо, което рядко може да се види извън Балканския полуостров и Западна Анатолия. Инструментариумът, който спомага това културно-историческо наследство да се проучи, утвърди и популяризира, е археологията. На територията не само на Плевенския регион има много такива обекти, които трябва да продължават да се проучват", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Володя Попов – директор на  Регионалния исторически музей в Плевен.

Няколко са обектите, които тази година проучват екипи в региона. Един от тях е в Димово, където работи доц. Гергана Кабакчиева. Това е античен град, като се проучва архитектура от първи век, допълва Попов. Проучванията в района на Белене са от години, припомня той. В този район специалистите са подкрепени и от Общината. 

Разкопки са започнали археолози и в района на Бреница. "Каменно-медната епоха е времето от 7000 години, като на Балканския полуостров се развива най-силната цивилизация, като именно тук е и най-старата организирана форма на обществата, най-близка до държавно съществуване – Варненския некропол, неслучайно единствен в света. В Бреница специалистите изучават една от фазите на каменно-медната епоха, която е в световната наука, фаза Бреница. 

Проучванията целят да опишат по-подробно по какъв начин се е осъществявал животът в това далечно време и до каква степен той е обхващал всички възможни сфери, които и днес виждаме с друг коефициент на живот. 

Следват през септември разкопките "Улпия Ескус“ и кастел "Димум", може би един от най-силните археологически обекти в България. С финансовата помощ и подкрепа на Община Левски екип от Регионалния исторически музей в Плевен, с ръководител Владимир Найденов, проучва една антична станция. 

От седемте обекта, които това лято проучваме, четири разработваме ние с наши екипи от Регионалния исторически музей. Намерените артефакти при разкопките в град Левски ще станат част от Обществения музей в града, който Общината мисли да разшири и развие.

По подобен начин вървят и разкопките в Червен бряг на римската антична вила – с богата и интересна архитектура и инвентар. От Общината в Червен бряг също са готови с проекта за археологическа колекция в местния музей.

Предстои проучване на селище от бронзовата епоха при с. Върбица, където ръководител е Павел Попов. В този район са открити около 160 предмета от бронзовата епоха, това е един период, който не е добре проучен, а откритията са важни в световен мащаб. 

Нека припомня, че бронзовата епоха се явява една много добра подложка на следващия тракийски период, който е нашата гордост, споделя в ефира на БНР директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов.

Снимки – Регионален исторически музей - Плевен