Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни твърдения, лични нападки. Български учители започнаха подписка с настояване спорната поправка да бъде отменена. До момента подписалите се са близо 600.
В рубриката "Всичко за образованието" инициаторът на учителската подписка Борис Илиев, преподавател по български език и литература в Националната природо-математическа гимназия, сподели: "…Нашите аргументи трябва да бъдат и са по-различни от останалите, тъй като всеки един, който вижда по някакъв начин проблем в тези поправки, го вижда от собствената си гледна точка. Нашата учителска гледна точка засяга ежедневния ни живот като преподаватели и затова искахме тя да бъде много конкретна, едновременно с това много умерена, както отива на българските учители – те са едни умерени хора…Те най-вече трябва да бъдат сигурни, а тези текстове, може би писани с добри намерения, да няма пропаганда в училище на каквато и да е тема, свързана с каквато и да е идеология, само по себе си това е нещо, което никой учител не би дръзнал да не подкрепи. Проблемът е, че, така написани, те създават несигурност у учителите докъде става дума за отказ от пропаганда и докъде би ни било трудно да съвместим тези текстове с изпълнението на служебните си задължения…"
Що се отнася до реакциите, последвали приемането на поправката, Борис Илиев каза: "Аз се радвам от една страна, че този дебат се получи… от друга – не. Радвам се, защото все пак бяха разменени аргументи – там, където не бяха речи на омразата, а наистина аргументи… От друга страна не се радвам, защото някак си тези приети допълнения на мен ми се струва…, че изместват най-важните теми за образованието…
В момента оценявам поправителната матура… участвам в националната комисия. Това, което виждам в писмените работи на зрелостниците, които не са успели през май да вземат изпита, е просто тъжно. Толкова тъжно, че някак в последните два дена дискусията около промените в закона ми изглеждат толкова дребни, че ме хваща страх не от заплахите, които съм получил, а от това, което чета… И ми се струва, че докато истините по тези теми не бъдат казани, дори да боли, че огромна част от зрелостниците и учениците не са достатъчно грамотни, тогава ние няма да отворим изобщо истински важните теми в образованието."
Друг огромен проблем според учителя е установената чрез изследване на Евростат сред младите българи критично ниска степен на склонност да проверяват истинността на публично оповестена информация, което ги прави податливи на манипулации.
В този смисъл не може да се преструваме, че няма връзка между преобладаващия модел на работа в българското училище - затрупване на децата с факти без критичното им осмисляне и изискване от тях да се доверяват на готови истини, често несъответстващи на възрастта им – и това, което наблюдаваме като реакции и поведение на обществото в случаи като този с обсъжданата поправка, забраняваща пропаганда, каквато според учителите не съществува.
"Работата ми е да науча учениците да четат текстове критично… Това е работата на един учител, но, за да я върши, той трябва да има свобода на разговор в класната стая и сигурност, че може да си я позволи.", каза Борис Илиев.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..
Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят " Отговор на всички въпроси " в едноименния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
