Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

135 години от смъртта на Захари Стоянов

Захари Стоянов (1850-1889)
Снимка: Уикипедия

На 2 септември се навършват 135 години от смъртта на Захари Стоянов, революционер, политик, журналист и писател. Джендо Стоянов Джедев е роден през 1850 г. в семейството на овчар от сливенското село Медвен. Стоянов завършва църковно и класно училище в родното си място, а поривът към просвета го отвежда във Варна и в Русе.

Захари Стоянов е част от Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Освен участник в Априлското въстание, той е и негов историограф. Най-ярък пример в литературното му дело е книгата "Записки по българските въстания", но Стоянов пише биографиите на Ботев и Левски, както и свидетелства за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които разширяват идейно и тематично българската революционна история. Втори върхов момент в битието на Стоянов е неговият принос за осъществяването на съединението на Княжество България с Източна Румелия.

В "Нашият ден" отбелязваме годишнината от смъртта на Захари Стоянов със записи от Златния фонд на БНР. Слушаме думите на литературния критик Ефрем Каранфилов, който очертава портрет на българския революционер. Припомняме и интервю от 3 март 2003 г. с проф. Симеон Янев, който определя "Записки по българските въстания" като "най-необичайната книга в българската литература".  

В ефира на предаването се включва д-р Искрен Великов, уредник в къща-музей "Захари Стоянов" в Русе, за да разшири разказа за колоритната и разнообразна личност на революционера.

По думите на д-р Великов Стоянов обединява и епичното, и книжовното в темата за българското революционно движение.

Захари Стоянов пристига в Русе с намерението да учи, но тъй като не успява да се запише в държавното училище, заработва като абаджия. Започва да посещава читалището "Зора", което в този момент укрива дейността на Революционния комитет в Русе – така Стоянов става част от организацията, разказва д-р Великов.

Музейният уредник запознава слушателите с един любопитен момент от литературната дейност на Захари Стоянов, който се оказва съдбовен за неговото участие в Съединението. След като княз Александър отменя през 1881 година новата Българска конституция, Стоянов пише произведението "Искендер бей", в което осмива княза. В резултат на тази книга той е принуден да напусне княжеството и заминава за Източна Румелия.

В днешния ден да си спомним за цялата плеяда от национални герои, призовава д-р Великов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Оръжията и човекът" според Джон Малкович

Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На 7, 8 и 9 ноември от 19 часа публиката ще може да гледа интерпретацията на холивудския актьор Джон Малкович . "Мога само да се забавлявам с твърдението, че се присмивам на България с пиесата..

публикувано на 04.11.24 в 17:08
Капка Касабова и Радослав Чичев

Не сме плакали достатъчно като нация

Миналата седмица Капка Касабова беше в София за българската премиера на документалния филм "Човешките потайности", в рамките на десетото издание на Международния кино-литературен фестивал "Синелибри". Тя е авторка на текста на филма, а режисьор е Миша Пекел от Нидерландия. Капка Касабова (1973) израства в София. На 18-годишна възраст eмигрира в..

публикувано на 04.11.24 в 16:32

От романа "Картината. Убийство по Ботичели" до порталите на художника Андрей Янев

В света на тайните и загадките “Terra Култура“ пренася своите слушатели с книгата "Картината. Убийство по Ботичели" от Никол Данева и творчеството на художника Андрей Янев. Сюжетът на романа "Картината. Убийство по Ботичели" е следният – талантлив художник е поканен в родопското имение на богат бизнесмен да рисува копия на ренесансови картини,..

публикувано на 04.11.24 в 13:15

"Приказка за стълбата" от Христо Смирненски – изпълнява актьорът Иван Димов

Архивите са живи, без да ги обвързваме с конкретна дата и период. Първата стихосбирка на Христо Смирненски се казва "Разнокалибрени въздишки и стихове в проза". Духът е хумористичен, а годината – 1918. В края на февруари 1922 година излиза втората и последна, издадена приживе, стихосбирка на Смирненски със заглавие "Да бъде ден". В нея е..

публикувано на 04.11.24 в 12:59
Кирил Вълчев, доц. Георги Лозанов, Кин Стоянов и акад. Юлиан Ревалски (от ляво надясно)

Радио ЛИК – посвещава се на 155-годишнината на БАН

Легендарното списание ЛИК на БТА намери естественото си място и в културната програма "Христо Ботев" на общественото радио. Всяка първа неделя от месеца неговият главен редактор Георги Лозанов, заедно с избрани събеседници, ще представят съдържанието му.  Идейният фокус на предаването "Радио ЛИК", както и на списанието в настоящия му период, е..

публикувано на 04.11.24 в 11:45