България е на първо място на олимпиадите по биология

"Повече от 10 години имам честта и удоволствието да се срещам с младите умове на България. Оказва се, че в малка България има много любознателни младежи, които от най-ранна възраст проявяват чисто детско любопитство. Често съм си говорила с нашите олимпийци, че тази любов към природата, биологията и другите науки се заражда от невръстна възраст. Когато едно дете е любопитно, то ще вдигне камъчето и там ще намери буболечка, червейче, а след това ще продължи да разглежда и изучава", споделя в предаването "Следобед за любопитните" проф. Албена Йорданова, която ръководи и Българския олимпийски отбор по биология. В България неотдавна се завърнаха най-добрите ни ученици по биология, които спечелиха пълен комплект медали от Международна олимпиада по биология (IBO), която тази година се проведе в Казахстан. 

Българите премериха знания с над 320 ученици от над 80 държави и завоюваха 3 медала – 1 златен с абсолютно 10-о място в света, 1 сребърен и 1 бронзов, както и почетна грамота, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Златният медал тази година спечели Виктор Лилов (12 клас, СМГ), който се класира на 10-о място в света от най-добрите ученици по биология. Среброто е за Момчил Петков (12 клас, НПМГ), бронзовото отличие е за Виктор-Александър Раданов (12 клас, СМГ), а на Явор Банов (12 клас, ППМГ Бургас) не му достигна много малко, за да влезе в зоната на медалите и заслужи почетна грамота. Техни ръководители в Казахстан бяха проф. д-р Албена Йорданова (Медицински факултет, СУ), гл. ас. д-р Радослав Александров (Институт по Молекулярна биология, БАН) и докторант Теодор Трифонов (Институт по биоразнообразие, БАН). 

Досега от всички издания на Международната олимпиада по биология българските ученици са спечелили общо 81 медала – 10 златни, 17 сребърни и 54 бронзови медала. Проф. Албена Йорданова разказа и за златния медалист Петър Жотев, който единствен е участвал в три олимпиади, а в момента е студент в Кембридж. 

"Семейството, учителите и желанието са определящи в подготовката на младите ни биолози. През последните години, след пенсионирането на много преподаватели по биология, доста школи се загубиха и в момента говорим за традиции в градове като Плевен, Бургас, Силистра и разбира се, София. Преди 10-15 години такива школи имаше и в други български градове", разказва в ефира на БНР проф. Йорданова. През последните години в средния курс на обучение (8-10 клас), според нея, часовете по биология, химия, физика са доста редуцирани и това също оказва влияние при подготовката. След това се разчита в 11-и и 12-и клас чрез допълнителни модули да се наваксат пропуските, но това не се получава, категорична е проф. Йорданова. 

През последните години, според нея, има и нещо позитивно. Изграждат се STEM центрове, които са оборудвани с модерна апаратура, и се създават условия и за практическо обучение по природните науки. Това, според нея, би събудило интереса на младите и би ги мотивирало да се занимават с тези науки. Най-добрите състезатели по биология се занимават задълбочено още от седми клас с тази наука, та до края на обучението си, уточни проф. Йорданова. Тези науки, природните науки, според нея, разкриват тайната на живота.

В ефира на БНР, тя разказа как през 80-те години на двадесети век, проф. Георги Марков издава книга със заглавие "Тайната на клетката" и как след това много млади хора започват да се интересуват какво се случва на ниво молекули, как се регулират процесите във всяка една клетка, как възникват мутации и организмът се справя с тях, а всичко това са знания, които все още не са разкрити в детайли. В продължение на повече от 50 години тайните на клетката продължават да се изучават.

"Аз съм родом от Радомир и съм израснала сред природата, от там и любовта ми към нея. След осми клас ме приеха в НПМГ, откъдето впрочем са най-много от нашите олимпийци и днес. След завършването се колебаех между медицината и Биологическия факултет, специалност Биохимия и микробиология, която по това време беше популярна и бе наука на бъдещето. Завърших биохимия, специализирах в катедрата и животът ми тръгна в тази посока. Дълги години се занимавах с научни изследвания и в БАН, и във Факултета по биология и през 2012 година станах доцент в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и от тогава сбъдвам мечтата си чрез работата с младите наши таланти", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Албена Йорданова. При нас пристигат нешлифовани диаманти, които заедно с колегите довеждаме до победен край.

Цялото интервю на Ани Костова с проф. Албена Йорданова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР