На къщния праг да седя,
да чакам, когато ще мине
обичния, чакан с години,
далекия път да следя.
Откъс от стихотворението "На прага", Дора Габе
Кой е домът, на чийто праг голямата българска поетеса сяда, за да следи "далекия път" – журналистът Владимир Дворецки разказва в "Terra Култура" за един, изчезнал след бомбардировките над София, адрес, преплел в себе си много истории.
Дворецки тръгва подир софийските потайности на ул. "Княз Борис", провокиран от вековното дърво до църквата "Св. Вмчк. Георги Победоносец". Именно там своя културен отпечатък оставят две бележити личности – Дора Габе и Константин Величков.
Старото, наклонено към църквата, дърво привлича вниманието на журналиста по време на литературния маршрут, който Катя Зографова посвещава на Дора Габе. Исторически данни сочат, че дървото се е намирало в двора на къщата, в която живее Петър Габе, бащата на поетесата, прогонен от Добруджа след румънската окупация.
Интересен факт е, че в същата къща преди това е живял интелектуалецът, художник, писател и държавник Константин Величков, разказва Дворецки. Журналистът открива доказателство за това с помощта на уредниците в Историческия музей на Пазарджик. Примабалерината София Бобочевска, която е дъщеря на Величков, оставя в своя архив един кратък спомен за завръщането си от Виена и настаняването в една стара къща на ул. "Княз Борис". Дворецки прочита откъс от стихотворение на Величков, което вероятно е посветено на този дом.
Журналистът разказва още за живота и делото на Дора Габе, която активно се бори за справедливо решаване на добруджанския въпрос, пътува и изнася сказки из Европа.
По думите на Дворецки все по-малко хора знаят какво се е случило в дома или в квартала, който обитават. А поезията често пази в себе си свидетелство за историческата истина.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
