Науката не спи, но животните спят по най-причудливи начини. Да си припомним Спящата катерица от "Алиса в страната на чудесата", която не може да реши дали спи, когато диша, или диша, когато спи. Оказва се, че и извън разюзданото въображение на Луис Карол съществуват някои доста чудати животни.
Никола Кереков разказва във "Време за наука" за необичайните животински практики, свързани със съня.
Сънят, който сме свикнали да асоциираме с доброто здраве, може да бъде разглеждан и като недостатък в животинския свят. Човешкият сън няма нищо общо с механизмите за сън у някои видове животни.
Например микродрямките не помагат на човек да се почувства отпочинал, но за пингвините това е пълноценен сън. Френски учени установяват, че пингвините могат да спят по 10 000 пъти на ден за по 4 секунди на дрямка. В края на деня общият брой микродрямки е равен на 11 ч. Мъжкият и женският пингвин се редуват в отглеждането на малките. Пингвинът, който е на пост, използва времето за сън.
Известен факт е, че китовете и делфините спят с едното си полукълбо, докато другата мозъчна половина е активна, а някои мигриращи птици могат да спят, докато летят.
Кереков запознава слушателите с любопитно откритие за съня на северните елени. Тези животни живеят в условия на арктически климат – с много кратко лято и продължителна зима. Този специфичен хабитат принуждава северните елени да се хранят непрекъснато през летния сезон. Отстрани изглежда, че те въобще не прекъсват яденето, за да се наспят. Този факт провокира група учени да извършат експеримент, за да установят спят ли северните елени. Оказва се, че тези преживни животни са развили механизъм, който им позволява да спят, докато се хранят.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
В третия епизод от поредицата ви разказваме за работата, която нашите учени извършват на ледения континент. В началото доц. Борислав Александров от УАСГ разказва как се подбират хората, които нееднократно е участвал в българските експедиции. Антарктида – познатата и непозната земя: 1 епизод – Началото Антарктида – познатата и..
Във времето приказките са се доказали като най-надежден и интригуващ начин за предаване на послания през поколенията. Още от най-ранна възраст те ни запознават с различни поведенчески модели, решения и житейски ходове. Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки и какво може да ни каже историята на Пепеляшка за..
"Повече от 10 години имам честта и удоволствието да се срещам с младите умове на България. Оказва се, че в малка България има много любознателни младежи, които от най-ранна възраст проявяват чисто детско любопитство. Често съм си говорила с нашите олимпийци, че тази любов към природата, биологията и другите науки се заражда от невръстна възраст...
В "Покана за пътуване" излъчихме като сериал разказите на художничката Петя Илиева за петседмичното ѝ пътуване из Куба, Бразилия и Аржентина. Неусетно стигнахме до Игуасу – водопадите, поделени между три държави Бразилия, Аржентина и Парагвай. Разказът ѝ започва от град Фос до Игуасу. Художничката Петя Илиева в имението на Фидел Кастро..
"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е..
Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и в същото време безмилостна, ни представи пред открито небе в Созопол Георги..
В предаването "Какво се случва" ви срещаме с проф. Елена Баева, театрална режисьорка и дългогодишна преподавателка по актьорско майсторство за драматичен..
Стара София оживява чрез старите български ленти в една вълнуваща инициатива на кино "Влайкова". Поредица от прожекции запознават младата аудитория с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
