Науката не спи, но животните спят по най-причудливи начини. Да си припомним Спящата катерица от "Алиса в страната на чудесата", която не може да реши дали спи, когато диша, или диша, когато спи. Оказва се, че и извън разюзданото въображение на Луис Карол съществуват някои доста чудати животни.
Никола Кереков разказва във "Време за наука" за необичайните животински практики, свързани със съня.
Сънят, който сме свикнали да асоциираме с доброто здраве, може да бъде разглеждан и като недостатък в животинския свят. Човешкият сън няма нищо общо с механизмите за сън у някои видове животни.
Например микродрямките не помагат на човек да се почувства отпочинал, но за пингвините това е пълноценен сън. Френски учени установяват, че пингвините могат да спят по 10 000 пъти на ден за по 4 секунди на дрямка. В края на деня общият брой микродрямки е равен на 11 ч. Мъжкият и женският пингвин се редуват в отглеждането на малките. Пингвинът, който е на пост, използва времето за сън.
Известен факт е, че китовете и делфините спят с едното си полукълбо, докато другата мозъчна половина е активна, а някои мигриращи птици могат да спят, докато летят.
Кереков запознава слушателите с любопитно откритие за съня на северните елени. Тези животни живеят в условия на арктически климат – с много кратко лято и продължителна зима. Този специфичен хабитат принуждава северните елени да се хранят непрекъснато през летния сезон. Отстрани изглежда, че те въобще не прекъсват яденето, за да се наспят. Този факт провокира група учени да извършат експеримент, за да установят спят ли северните елени. Оказва се, че тези преживни животни са развили механизъм, който им позволява да спят, докато се хранят.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
Вторият концерт с български творби на Симфоничния оркестър на БНР ще отбележи 60-годишнината на композиторката Албена Врачанска. Премиерното изпълнение..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
