Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор.
Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян Ставру. Насочваме слушателското внимание към най-големите етични предизвикателства пред съвременната генетика, включително правото на отказ от генетични изследвания и последствията от тези решения за индивидуалната и фамилната идентичност.
Разчитането на генома е разбулване на бъдещето – изконен човешки стремеж, който можем да проследим назад във времето до древногръцката митология, по думите проф. Ставру и посочва пример: Владетелят на Тива Лай разбира от оракул, че ще бъде убит от собствения си син, а това познание отключва трагични последици за целия знатен род.
"Разчитането на генома не е изцяло нова етическа ситуация. Този стремеж човек да познаваме бъдещето и да го трансплантира в настоящето така, че да го промени или да го възприеме, е нещо, с което етиката се е борила непрекъснато.", заявява проф. Ставру.
От етична гледна точка правото да знаеш, което предполага контрол над бъдещето (генома) се противопоставя на правото да не знаеш и да реагираш спонтанно, по думите на проф. Ставру. От тази противовесна позиция се поражда въпросът дали човек е морално готов за своето бъдеще. Информираното съгласие е обвързано с готовността за това познание, подчертава проф. Ставру.
Ученият обръща внимание на факта, че геномът не е нещо строго индивидуално. Когато човек се изследва генетично, разкрива информация и за бъдещето на своите близки. В случай, че узнае за предразположеност към тежко заболяване може би е препоръчително да сподели, но не всеки иска и може да поеме подобна морална отговорност. Тук идва и въпросът за правото на възпроизводство и създаването на деца при осъзнат риск, както и за "децата по поръчка". Проф. Ставру излага още една дилема – нямат ли правото хора с увреждания да живеят сред нас и тази генетична пропаганда до утопия ли води или дискриминира? В този свят има място за счупени гени и трябва да се търси баланс в тази посока.
Разчитането на генома би могло да се приложи и в съвременната криминалистика, по думите на проф. Ставру. При налична база данни, в която хора споделят своя генетична информация, криминалистите могат да открият съвпадения и да разрешат неразкрити престъпления. Това би изисквало боравене с некодиращата част от гените, която не нарушава личната телесна неприкосновеност на отделния човек, уточнява проф. Ставру.
Съществува ли форма на интелектуална собственост върху гените? Ако дадена компания вземе човешки геном, за да произведе изолирана клетъчна линия, която да използва при тестове, и в резултат спечели огромни приходи, кой претендира за притежание? Проф. Ставру обяснява, че има такива прецеденти, но съдът е постановил, че не съществува право на такава собственост. Корпорациите, от своя страна, имат право да патентоват само синтетични гени, които могат да са идентични на съществуващи в природата, но са изкуствено създадени.
Генетичното редактиране отваря врати към едно трансхуманистично бъдеще на генетичните модификации, които потенциално могат да се запазват и през поколенията. Това на този етап е забранено от българското законодателство, което позволява модифициране на зиготата само в случаи, в които изборът на пол може да избегне дадено полово обособено заболяване, по думите на проф. Ставру. Засега експериментът остава в рамките на едно поколение.
Генетичното редактиране дава обещания, но води и до размисъл върху редица етически концепции. Трябва ли двете науки етика и генетика да протегнат ръце една към друга или между тях съществува необходим антагонизъм?
Размишленията от правна и социална гледна точка на тема "Етика и генетика" продължават утре (18 септември) от 19 ч. в Stroeja. Събитието, организирано от платформата за научни и интелектуални теми Ratio, може да бъде проследено и онлайн.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg