42-рият Фестивал на българския филм представя пред родната публика във Фестивалния и конгресен център в морската ни столица най-новата българска кинематография – близо 60 филма. 15 пълнометражни, 20 късометражни и 5 сериала влизат в основната конкурсна програма. Това са премиерните и произведени след последния фестивал през 2023 година: "Триумф","Безветрие", "Сватба", "Без крила", "Преди да забравя", "Не затваряй очи", "Клас 90"‚ Заведи ме вкъщи", "Клопка", също и копродукциите "Гражданинът светец", "Отдалечаване", "Краят на реката", както и вече познатия от разпространението си в кината"Защото обичам лошото време". Селекцията обещава голямо разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Самият фестивал предлага още дискусии, книги, инициативи за млади творци и прожекции на открито.
След като беше открит с червен килим и историята на "Човекът, който не можеше повече да мълчи", фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За втора поредна година "Златна роза" предлага епизоди от утвърдили се през последната година сериали и очаквани такива. С това фестивалът продължава да следва тенденцията, застъпена в световните кинофестивали.
За първи път тази година ще бъде присъдена специална "Награда на Филмаутор за млади автори до 35 години". Тя има за цел да отличи и насърчи младите автори и да подчертае нуждата от градивна колаборация в създаването на аудиовизуални произведения. Към младите е насочено и изданието на "Предизвикателството" – формат, който цели да ангажира амбициозните творци, като им предостави платформа за изява и съревнование. Участниците ще бъдат предизвикани да създадат кратък филм на зададена тема в рамките на определено време. Най-добрите продукции ще бъдат оценявани от жури, съставено от утвърдени професионалисти.
Част от съпътстващата програма е и форумът "Кино за учащи". Инициативата на "Арте Урбана Колектив" цели да предизвика критичната мисъл в учениците, да ги провокира и да им предостави знания за различните аспекти в киноизкуството. Затова и в рамките на форума, включен в фестивала "Златна роза", те ще могат да съпреживеят специализирани прожекции и дискусии, внимателно подбрани именно за тях.
42-рата "Златна роза" си поставя за задача да предизвика публиката и още повече да я ангажира, затова тази година ще я изкара и от киносалона. Един от поводите е Pop-Up-Cineplex, който ще се ще се проведе в модерни пространства извън ФКЦ, а именно – Bookstore и ReBonkers. Инициативата, посветена на киното на 90-те, включва филми като "Парчета любов", "Аз, графинята", "Закъсняло пълнолуние", "Тишина" и "Бягащи кучета" с коментари на живо.
С това "Златна роза" за пореден път доказва, че има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино. Неслучайно с ретроспективна кинопанорама 42-рият Фестивал на българския игрален филм отдаде почит към едно от големите именна в българското кино – актрисата Цветана Манева, която тази година отбелязва своя 80-годишен юбилей. Програмата представи и специална прожекция на "Последната дума". Филмът на Бинка Желязкова печели Първа награда и награда за операторско майсторство на фестивала през 1973 година. Прожекцията му е част от програмата "Открити хоризонти", която включва голяма част от съпътстващите събития.
Дискусиите, които ще привлекат вниманието на творците и любителите на киното, и тази подсказват фокуса в киното на "Златна роза" – стремеж да бъде в крак с времето и публиката си.
В рамките на фестивалните дни ще се говори за: мястото на източноевропейското кино на големите фестивали; антифашизмът в киното, като акцентът е поставен върху България и Полша; ще има и пътеводител на локалните таланти на световния пазар.
Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център – агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията и развитието на киното ни и за нуждата от подкрепа на младите творци.
Чуйте го в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
