Съдебната практика на Съда на ЕС

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев".

В това издание съдия Марияна Кънчева се опитва да синтезира важните процедурни промени, отнасящи се до двете юрисдикции на Съда на ЕС.

На 1^ви септември тази година влязоха в сила съществени изменения на процесуалните правила на двете юрисдикции, съставящи Съда на Европейския съюз (СЕС). Настъпилата промяна се отнася, на първо място, до разпределението на компетенциите на Съда и на Общия съд в областта на преюдициалните производства. Занапред, както Съдът, така и Общият съд ще се произнасят по отправени преюдициални запитвания.

Както знаем, до 1^ви септември 2024 г. единствено Съдът разполагаше с изключителната компетентност да се произнася по преюдициалните запитвания, отправени от националните юрисдикции. Нека да напомня, че въпросната нова възможност беше въведена още с реформата от Договора от Ница, подписан на 26 февруари 2001 г. и влязъл в сила на 1^ви февруари 2003 г., когато се предостави и на Общия съд компетентност по преюдициални запитвания, но която компетентност повече от 20 години не беше конкретизирана. Чл. 256, пар. 3 от Договора за Функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда компетентност за Общия съд да разглежда и да се произнася по преюдициални въпроси “в специфични сфери, определени от Статута”, но досега не беше предприето изменение на Статута в този смисъл. Тази хипотеза не беше уредена в Статута, но с предприетата реформа в съдебната архитектура на ЕС тази възможност вече е факт и по мое дълбоко убеждение задължително трябва да се познава от юристите на държавите членки на ЕС.

А защо е необходимо да се познава? Защото диалогът между националните юрисдикции и Съда на ЕС е необходим, а тази необходимост се крие в причините за съществуването на преюдициалната процедура и в присъщите функции на преюдициалното запитване.

Съвсем накратко ще си позволя да посоча основните причини:

Първата причина е, че преюдициалното производство съставлява необходимата гаранция за еднаквото и безпротиворечиво тълкуване и прилагане на Европейското право (ЕП) на територията на целия ЕС, независимо от коя национална юрисдикция, респ. на територията на коя държава членка, се прилага ЕП. Целта на преюдициалната процедура, визирана в чл. 267 от ДФЕС, е да хармонизира и уеднакви тълкуването и прилагането на правото на ЕС.

На второ място, преюдициалното производство е необходимият инструмент за диалог и сътрудничество между националните юрисдикции и Съда на ЕС, защото посредством него се обезпечава спазването на основните принципи на правния ред на ЕС, а именно: принципа на върховенството (примата, предимството) на ЕП над националното право и принципа на прекия (директния) ефект. Именно тези два основни структурни принципа служат за регулиране на отношенията между европейския правен ред и националния правен ред на държавите членки. Без преюдициалното производство тези два основополагащи принципа, присъщи на европейския правен ред, не биха могли да функционират безпрепятствено.

На трето място, преюдициалното производство е механизъм, обезпечаващ изпълнението на поетите ангажименти от държавите членки с оглед на принадлежността им към ЕС.

На четвърто място, функцията, която изпълнява преюдициалното запитване, е двойнствена:  от една страна – да удовлетвори на национално ниво изискването за правова държава, а от друга страна – на територията на целия ЕС да осигури превенцията срещу противоречива съдебна практика по отношение на тълкуването и прилагането на ЕП.

Именно поради изложените причини, бих искала да посветим изцяло днешната рубрика на приетите и влезли в сила този месец нови процедурни правила от първостепенно значение. Нека да се запознаем с настъпилите нормативни промени, вследствие на реформата в съдебната структура на ЕС, в множеството процедурни актове, уреждащи разпределението на компетенциите, организацията и функционирането на Съда на ЕС.

I. На 12 август тази година в Официален вестник на Европейския съюз бе публикувано изменението на Статута на Съда на Европейския съюз (Протокол n° 3 от ДФЕС), което изменение влезе в сила на 1^ви септември и предвиди частичното прехвърляне на преюдициална компетентност от Съда към Общия съд, считано от 1^ви октомври тази година. Така Общият съд придоби компетентност да се произнася по преюдициалните запитвания, отправяни от 1^ви октомври 2024 г. нататък и които спадат изключително към една или няколко от следните предварително нормативно определени шест специфични сфери, а именно:

1.Общата система на данъка върху добавената стойност;
2. Акцизите;
3. Митническия кодекс;
4. Тарифното класиране на стоките в Комбинираната номенклатура;
5. Обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги;
6. Системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Въпросните шест специфични сфери, по които ще се произнася Общият съд по преюдициални дела са ясно определени и достатъчно разграничими от другите сфери, и в които вече съществува значителна по обем съдебна практика на Съда.

По съображения за правна сигурност и бързина, всякопреюдициално запитване ще се изпраща, както досега по обичайния път – на Съда, който организира Единно Гише за подаването на всички преюдициални запитвания и който ще определя коя от двете юрисдикции е компетентна да ги разгледа. След първоначален анализ, Съдът ще решава в съответствие с правилата, установени в неговия Процедурен правилник, дали преюдициалното запитване спада изключително към една или няколко от тези нормативно дефинирани специфични сфери и съответно дали трябва да бъде изпратено за разглеждане на Общия съд. Освен това, Съдът ще препраща към Общия съд преюдициалните въпроси, които не са напълно нови или не предизвикват анализи, водещи до промяна в тълкуването, вече правено от Съда по сходни на зададените преюдициални въпроси.

Съдът остава компетентен да разглежда преюдициалните запитвания, когато, макар да са свързани с посочените шест специфични сфери, те се отнасят и до други сфери. Съдът ще запази също така компетентността си и по отношение на преюдициалните запитвания, които спадат към една или няколко от специфичните сфери, но повдигат и самостоятелни въпроси за тълкуването на: 1) първичното право, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, 2) международното публично право и 3) общите принципи на правото на Съюза.

От своя страна, Общият съд ще може да препраща на Съда делата, които са от неговата компетентност в рамките на шестте специфични сфери, но които изискват принципно решение, което може да засегне единството или съгласуваността на правото на Съюза.

В интерес на правната сигурност и прозрачността, както Съдът, така и Общият съд, ще обосновават накратко в решението си по преюдициалното запитване, защо именно тази юрисдикция е компетентна да го разгледа и да се произнесе по него.

Две допълнителни промени са въведени за всички преюдициални дела, независимо от коя сфера са и независимо дали евентуално ще бъдат прехвърлени на Общия съд, а именно:

На първо място, не само държавите членки и Комисията, както е досега, но и Европейският парламент, Съветът и Европейската централна банка ще бъдат уведомявани за всяка преюдициална процедура, за да могат да преценят дали имат особен интерес към повдигнатите въпроси и дали съответно желаят да упражнят правото си да представят писмено становище по делото.

На второ място, предвидено е на интернет страницата на Съда на ЕС да бъдат публикувани, в разумен срок след приключване на делото,всички писмени становища по всички преюдициални процедури, освен ако дадена заинтересована страна изрично не се е противопоставила с нарочно възражение.

II. Друг важен момент от реформата е разширяването на обсега на вече съществуващия от 2019 г. насам механизъм за предварително допускане на обжалването на съдебните актове на Общия съд пред Съда. Новата уредба за неговото разширяване се прилага също от 1^ви септември тази година.

Този механизъм за предварителното допускане на обжалване пред Съда се отнася до жалбите по дела, по които вече е извършена двойна инстанционна проверка — първо от независим апелативен състав на орган, служба или агенция на Съюза, а след това и от Общия съд. Първоначално този механизъм обхващаше оспорените пред Общия съд решения на четири апелативни състава, съответно на:

1. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (Аликанте, Испания);
2. Службата на Общността за сортовете растения (CPVO) (Анже, Франция);
3. Европейската агенция по химикали (ECHA) (Хелзинки, Финландия);
4. Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) (Кьолн, Германия).
С изменението на Статута, влязъл в сила на 1^ви септември, към сегашните четири се добавят още шест независими апелативни състава и те стават общо десет. Добавени са апелативните състави на:
5. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) (Любляна, Словения);
6. Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) (Брюксел, Белгия);
7. Европейският банков орган (ЕБО) (Париж, Франция);
8. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) (Париж, Франция);
9. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) (Франкфурт на Майн, Германия);
10. Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (ERA) (Валенсиен, Франция).

Освен това, механизмът за предварителното допускане на обжалване пред Съда се разширява, като ще се прилага и за жалбите срещу актове на Общия съд, които се отнасят до решение на независим апелативен състав, създаден след 1 май 2019 г. в рамките на всеки друг орган, служба или агенция на Съюза, който задължително трябва да бъде сезиран, преди да може да бъдат подадени иск или жалба пред Общия съд.

Накрая, механизмът се разширява и по отношение на съдебните дела във връзка с изпълнението на договори, които съдържат арбитражна клауза.

III. Освен Статута на Съда на ЕС, реформата обхваща всички актове относно процедурите пред двете юрисдикции на Съда на ЕС, а именно:

o Процедурните правилници, респ. на Съда и на Общия съд;
o Практическите указания към страните относно делата пред Съда;
o Практическите разпоредби по прилагане на Процедурния правилник на Общия съд;
o Решението на Общия съд относно подаването и връчването на Процесуални документи чрез приложението e-Curia.

- Тези нови процесуални правила на Съда и на Общия съд бяха приети с цел привеждането им в съответствие с измененията на Статута на Съда на ЕС.

Така например, измененията на Процедурния правилник на Общия съд предвиждат създаването на нов междинен състав — т.е. между разширения състав, заседаващ с пет съдии и големия състав, заседаващ с петнадесет съдии, се създаде междинният състав, който ще се състои от девет съдии и ще бъде председателстван от заместник-председателя на Общия съд.

Специално преюдициалните запитвания пък ще се разпределят на нарочно създадени състави за разглеждане на преюдициални дела, като те ще заседават по правило с петима съдии, но с възможност да бъдат преразпределяни на различен по численост съдебен състав в зависимост от сложността и значението на делото.

Както знаем, за разлика от Съда, в Общия съд няма генерални адвокати, като тези функции могат да бъдат изпълнявани единствено от съдии. Съдиите, които ще изпълняват функциите на генерален адвокат по преюдициални дела, и съдиите, които ще ги заместват в случай на възпрепятстване, се избират от Общия съд и участват в компетентния съдебен състав по всяко преюдициално дело по модела на участието на генералните адвокати в производствата пред Съда.

Новите правила предвиждат реда и условията, при които Общият съд ще разглежда изпращаните му от Съда преюдициални запитвания, съблюдавайки в основни линии практиката на Съда с цел да бъдат предоставени на националните юрисдикции, както и на заинтересованите лица, същите гаранции като прилаганите от Съда и да бъде осигурена цялостна съгласуваност на преюдициалните процедури, провеждани пред двете юрисдикции.

- Има и нови правила, които не са свързани с измененията на Статута на Съда на ЕС, а са предназначени да усъвършенстват, опростят и модернизират начина, по който Съдът и Общият съд разглеждат висящите пред тях дела.

Така например, в Процедурния правилник на Съда са включени нови разпоредби, които отчитат придобития опит от времето на пандемията и санитарната криза и които изрично предвиждат възможността за страните и техните представители да участват в устните състезания чрез видеоконферентна връзка при спазване на правните и техническите условия, определени в Практическите указания към страните.

Бих искала да отбележа, че участието на страните и техните представители в съдебните заседания на Общия съд чрез видеоконферентна връзка беше уредено много по-рано с член 107а от Процедурния правилник на Общия съд, в сила от 30 ноември 2022.

Чуйте повече от звуковия файл.