За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам, глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ.
Проф. Наджам гостува в България по повод Международната лидерска среща на ръководителите на обществени медии от Централна и Източна Европа. Събитието е сред акцентите в календара на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и за първи път домакин беше Българското национално радио.
Глобалната политика, международните преговори и ролята на обществените медии в осъществяването на разговор за изменението на климата и опазването на околната среда – това, по думите на проф. Наджам, са били акцентите в срещата му с медийните ръководители. Гостът отбелязва, че е присъствал не само в качеството си на академик, учен и експерт, но и на ученик.
Проф. Наджам разказва, че заедно с ръководителите на обществени медии е провел упражнения, онагледяващи важността на преговорите в обществена среда. Експертът подчертава, че същността на преговорите не се изразява в купуване, предлагане и подмамване с цел печалба, а в предоставяне на услуга в полза на обществото – обществените медии са пространство за такъв тип услуга.
Една обществена медия притежава полето, инструментариума, възможностите, разговора и разказа, които са нужни на обществото, за да говори то със себе си, по думите на проф. Наджам. Разбира се, този разговор би бил шумен, тъй като хората са различни, както и техните интереси, допълва гостът.
Проф. Наджам казва: "Навсякъде по света обществото се чувства разочаровано, разделено, противопоставено. Отчасти това е заради технологиите, други видове мрежи и медии, които ни карат да се чувстваме сякаш трябва постоянно да се борим помежду си."
Скоростта на информацията, нейното тревожно съдържание, фактът, че ужасното се продава много по-добре – всичко това, по думите на проф. Наджам, води обществото и особено младите хора до много стрес и загуба на надежда.
"Живеем в свят, който се определя от разделението на хората", подчертава още веднъж гостът.
Проф. Наджам коментира нашето съвремие от гледна точка на някой бъдещ изследовател на цивилизацията ни. На пръв поглед изглежда, че разполагаме с изобилие от храна, знания и пари, затова един бъдещ историк би попитал: "Какво не е наред с вас – най-проспериращото, най-богатото, най-умното човешко поколение?"
Въпреки очертаната картина проф. Наджам определя себе си като оптимист и вярва, че хората могат да преодолеят днешните предизвикателства. Гостът изтъква, че живеем на красива планета. Хората сме красиви, градовете ни са красиви и въпросът е дали ще объркаме всичко в момент на алчност.
"Имаме нужда от по-висока амбиция", смята проф. Наджам, според когото той и хора като него са допуснали грешка, карайки хората да се страхуват, вместо да събуждат страст в обществото.
"Страхливите хора не правят положителна промяна", казва проф. Наджам и допълва, че младите хора имат нужда от стремеж и от правилните инструменти, за да постигнат нещо полезно.
Гостът завършва разговора с думите: "Оптимизмът е онова мислене, че ние сме способни да направим нещо по-добро."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
София Якоч е унгарка, но говори прекрасен български език, защото е израснала в България. Бащата на София – Даниел Якоч, професор по славянски езици, е преподавал унгарски език у нас, за да може да научи български. Автор е на учебник по унгарски за напреднали. София е работила като преводач в полицията и в туризма. Сега работи в логистична фирма. И..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
"Библиотека "Седемте хълма" събира историческата памет на Пловдив и е своеобразна художествена хроника на града под тепетата", започва представянето си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg