Етиката като инструмент за посрещане на бъдещето

Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения.  

Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в проблем утре? Пътищата на бъдещето, т. нар. "политики за бъдеще", разглежда сборникът "Етика и бъдеще", който проф. Стоян Ставру представя във "Време за Наука".

Като част от философията, етиката се съпротивлява на очакването да дава ясни и категорични отговори – тази теза застъпва проф. Ставру в увода на изданието "Етика и бъдеще: Философски траектории към убягващото бъдеще", посветено на значението на етиката в политиките за бъдещето.

• Етика и генетика – от шанса към избора

В началото на разговора проф. Ставру разглежда отношението на етиката към линията на времето, като обособява три етични разклонения – към миналото, към настоящето и към бъдещето.

Етиката, която е насочена към миналото, е свързана с компенсиране на минали действия. Тя разглежда проблеми като първородния грях, колониализма, робството и интерпретира действията и наследството от предците спрямо настоящето.

Етиката на настоящето засяга моментните задължения и решения на човечеството. Към това разклонение спада философията на екзистенциализма и размишленията на автори като Сартр  и Киркегор, по думите на проф. Ставру. Екзистенциализмът говори за решения тук и сега, които определят нашата същност в един абсурден свят, роден от разрухата на двете световните войни, пояснява философът.

Етиката на бъдещето е тема, която ескалира днес, казва проф. Ставру. Става дума за разглеждане на проблеми като дългосрочното благосъстояние и справедливостта към потомството. Тази етика обхваща теми като екологията, изчерпването на ресурсите, антинатализма, дигиталния свят и ИИ, киберморала и постхуманизма.

Бъдещето, разбира се, убягва. Етиката се справя умело с тази негова същност, защото тя изначално борави с убягващи понятия. Ето защо етиката се оказва добър инструмент за посрещане на бъдещето, заявява проф. Ставру.

• Боклукът – първородният грях на всеки потребител

В свят, който настоява за опростяване, етиката продължава да произвежда сложност. Проф. Ставру коментира това твърдение, като подчертава, че етиците са свободомислещи хора и в техните разсъждения има от всичко по много. Съществуват етични философи, които избират да произвеждат алгоритми и свеждат философията до математика. Има и учени, които залитат в другата крайност и отказват да сведат етиката до реалността.

Понятието "етос" е свързано с нрави, характерни за определена общност в конкретен топос. Етиката на бъдещето е различна – тя е глобална, защото засяга общи проблеми като климата, технологиите, развитието на Земята, изтъква проф. Ставру.

13-те текста в сборника са разнообразни като тематика и са разделени в четири дяла – за мястото на етиката, за нейното отношение към живота, за етичните възможности за подобряване на живота и за надхвърлянето на живота (постхуманизъм).

Проф. Ставру заявява, че сборникът "Етика и бъдеще" събира на едно място разсъжденията на най-изявените български етици, които по прагматичен, но академичен начин отправят поглед към бъдещето.

Етиката няма как да даде прости решения на проблемите на бъдещето. Напротив – тя се противопоставя на моралния популизъм, заявява проф. Ставру.

 Целия разговор чуйте в звуковия файл: