В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки.
Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години.
Големият майстор осъществи премиерите на родна сцена на още много други творби на класиците на ХХ век: Стравински, Бритън, Хиндемит, Шостакович… "Неописуемо е усещането, когато изпод пръстите ти се ражда музика с вътрешен заряд и идеи с точни послания.
Свиря само онова, което си заслужава", категоричен бе Боян Лечев.
Едва ли е от онези цигулари, които обезателно биха искали да попаднат в графата любимци на публиката. Сценичните трикове и звездният блясък не бяха по вкуса му. Имаше ли концерт обаче, празно място не оставаше. Вярваха му, защото умееше пределно ясно да представи своя възглед и да го защити блестящо. Проф. Лечев не бе просто инструменталист с превъзходни качества, а личност която обединява в себе си най-доброто и градивното от духа на една нация.
"Артистът трябва да следва творческата си природа", вярваше прочутият цигулар. "Да посяга към произведения, които разбира, обича и цени. Никога не са ме привличали външните ефекти, блясъкът сам за себе си. Помага ми силната интуиция, въображение и чувствителност към идеите, които откривам в нотния текст." Тази чувствителност на Боян Лечев се проявяваше с особена острота в интерпретациите му на творби от български композитори. Печелеше съмишленици за онова, в което се бе врекъл – родната музика. С абсолютната убеденост в качествата на произведенията, които вдъхновено изпълняваше на всеки свой концерт. С преданост и хъс, трудно понятни днес за мнозина. Често напомняше, че свири българска музика, откакто се помни.
Поел нишката от своя учител Владимир Аврамов още когато бил на 10. А първото му участие в средата на 40-те години, като солист на Софийската филхармония ръководена от Саша Попов, е с концерта на Владигеров. Сам авторът е на пианото, когато Боян Лечев разучава цигулковата партия. През 1952 пък е премиерата на концерта от Пипков – първото произведение писано специално за великолепния цигулар. Тук той е съавтор в пълния смисъл на думата. С Константин Илиев пък дълго време са заедно на сцената: от средата на 50-те и през 60- те години в един от най-силните периоди в историята на Софийската филхармония. Помнят Боян Лечев като блестящ концертмайстор, който вдъхва изключителен респект – дясната ръка на главния диригент Константин Илиев.
През 1964 пише Дуо концертанте за цигулка и пиано – твърде сложна партитура, която авторът посвещава на Боян Лечев и съпругата му Снежина Гълъбова. След куп перипетии представят за пръв път творбата на Константин Илиев на престижния форум "Варшавска есен" с голям успех. И още една важна за Боян Лечев българска премиера: с Пловдивската филхармония ръководена от Добрин Петков свирят цигулковия концерт на Марин Големинов в Русе през 1969 година.
Проф. Лечев не обичаше записите. Твърдеше, че регистрациите не дават точна представа за истинската величина на артиста. "Истината е в залата!" припомняше често. И още: "На сцената се усещат най-осезаемо подводните камъни. Предпочитам живото дихание, непосредственото излъчване на артиста в миг на вдъхновение, независимо от всевъзможните пукнатини. Предпочитам го пред механичния, монтиран, доведен до изкуствено съвършенство запис."
Боян Лечев умееше да открива и да се радва на хубавите мигове чак до самия край през 2004 година.
Изпълнения на големия български цигулар и педагог проф. Боян Лечев можете да слушате на 4 октомври от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за..
"Крадецът на праскови" е нова българска опера по едноименната повест на Емилиян Станев, чиято втора премиера предстои утре (21 декември) от 19 ч. в..
"Обадете се по-късно – в кома съм" е премиерен спектакъл в Сатиричния театър "Алеко Константинов" по пиесата на Жан Пиер Мартинез "Критично..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
