Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките организира Ден на отворените врати, който ще се проведе на 18 октомври 2024 г. от 10:00 до 16:00 часа на адрес гр. София, бул. "Цариградско шосе" 72, научен комплекс на БАН-2. Под мотото "Магията на физиката – от лабораторията до иновацията и как науката движи технологиите", по време на събитието ще покажем как теорията, физичните закони и изследователската дейност, намират реално приложение в нашето ежедневие и технологиите на бъдещето.
"Едно от постиженията на учени, работили в Института по физика на твърдото тяло към БАН е това на акад. Георги Наджаков и неговото откритие фотоелектретно състояние на веществото – откритие, което стои в основата на съвременната копирна техника, т.е. това е в основата на развитието на тази технология. За световната значимост на това откритие, говори и фактът, че домът на акад. Наджаков е обявен за историческо място в Европа, дори преди дома на Айнщайн в Европа.
Друг пример за технология, за която не се замисляме, че имаме значимо българско участие, това е технология под ръководството на чл. кор. Йордан Касабов, тъй като български чипове са използвани за създаване на настолния калкулатор Елка 42, която печели златен медал през 1970 г. на изложението в Осака. В наши дни полупроводниковата микро- и наноелектроника е най-бурно развиващата се област, на която се дължи повишаването на функционалността на компютри, телефони и камери. Една от основните тематики в Института е в областта на микроелектрониката и нашите учени работят в тази област.
От миналата година Европа реши да финансира много мащабно всякакви дейности в тази област. Ще спомена още едно изключително българско откритие, което тази година празнува своята 50-а годишнина и в Института има поредица от събития, свързани с това. Това е откритието на лазер, работещ с пари на меден бромид, създаден от научния екип на акад. Никола Съботинов. Това е откритие изцяло българско от идеята, през лабораторните проучвания и реализирането в индустрията", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Екатерина Йорданова.
В Института по физика на твърдото тяло подготвят специална експозиция, която представя целия процес и дори работещи прототипи на това българско откритие. В момента в Института се провежда експеримент, който е с потенциала да бъде едно много революционно откритие в областта на енергетиката, предлагайки нов метод и подход за ядрен синтез с лазери. Самата доц. Екатерина Йорданова е част от екипа, който го разработва. Според нея днес учените от Института разполагат с изключително добри условия за своята научна работа. Има и интерес на млади хора към работа в Института.
Денят на отворените врати в Института по физика на твърдото тяло, е една отлична възможност за студенти и ученици от горните класове, които желаят да се докоснат до света на науката, да научат повече за физиката, нейното приложение и иновационни постижения, да разберат от първо лице за възможностите за академично развитие и научна кариера, информира доц. Екатерина Йорданова.
Посетителите ще имат възможността да се запознаят с част от лабораториите на един от водещите научни институти по физика в България, да участват във виртуални турове, интерактивни демонстрации и ателиета. Тези от тях, които се интересуват от научна кариера или желаят да продължат образованието и развитието си в областта на физиката, ще научат повече за пътя на академичното израстване в Института.
Доц. д-р Екатерина Йорданова завършва магистърска степен в Катедрата по оптика и спектроскопия на Физическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2000 г. През 2010 г. успешно защитава докторска дисертация на тема "Полидиагностична валидация на спектроскопски методи: Задълбочен мониторинг на микровълнова индуцирана плазма" в Техническия университет в Айндховен, Нидерландия. В периода 2014-2016 г. тя е постдокторант в Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките, като участва в Европейския проект INERA, насочен към повишаване на научния и иновационния капацитет на Института в областта на многофункционалните наноструктури. От 2017 г. доц. Йорданова заема академичната длъжност доцент в ИФТТ-БАН, а през 2021 г. става председател на Научния съвет на института – длъжност, която изпълнява до края на 2023 г., когато е избрана за директор.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Екатерина Йорданова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Ани Костова, БНР
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg