Какъв е музеят, в който искаме да отидем поне няколко пъти, в който не се чувстваме като гледащи прашни артефакти, който ни притегля емоционално и едновременно ни поднася точна информация? На колко много условия трябва да отговаря съвременният музей, колко е важен погледът на куратора, как да се комуникира по-успешно с публиката?
На тези въпроси търсим отговор с Весела Герчева, създателка на концепцията на първия детски музей у нас "Музейко" и директор на новата магистърска програма на Нов български университет "Съвременни музейни експозиции в исторически и археологически музеи", и Пламен Петров, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък.
"Има някакво раздвижване на сцената, но е факт, че музейните институции са сякаш изтърбушени от интелектуален потенциал и няма достатъчно експерти, за да можем да се придвижим напред. Музейните специалисти се справят със собствени сили и има много път, който да извървим", казва Пламен Петров.
"Аз категорично виждам напредък – казва Весела Герчева – особено спрямо преди петнайсет години, когато създавахме "Музейко". Има невероятни места, на които можем да отидем. За мен винаги концепцията и идеята вървят преди парите. Финансирането следва идеите. Разбирам какво е да няма пари за елементарни нужди, но повечето хора успяват да намерят финансиране за идеите си."
"Новите медии са важни, но наблюдавам все повече, че сериозните музеи започнаха да се отдръпват. Музеите трябва да са място за почивка от дигиталното. Хората да могат да общуват с картините на живо е особено важно." – обяснява Пламен Петров
"Разказът за предметите в музеите е в основата на новата магистърска програма – казва Весела Герчева. – Съществено е да можем да разказваме какво тези предмети означават. Ще се включат и трима лектори от Америка, за да се научим да работим върху този разказ. Често има свръхупотреба на предмети и картини, но това не компенсира разказа, той е избор и творчество."
Чуйте Весела Герчева и Пламен Петров в "Какво се случва".
105 години от създаването си празнува Общинският драматичен театър "Боян Дановски" в Перник. Театърът е създаден през 1919 година под името "Работнически театър". Днес театърът носи името на българския театрален режисьор, педагог, театровед и драматург Боян Дановски. Първият директор на театъра е Иван Пенчев и го ръководи до 1921 година. Пиесата,..
В епизод 563 "Трамвай по желание" среща своята публика с проф. Кирил Топалов – изтъкнат писател, драматург, литературен историк, преводач, дипломат. Конкретен повод за гостуването на професора е актуалната премиера на пиесата му "Бог далеко" в Общинския драматичен театър "Владимир Трандафилов" във Видин. Сюжетът е пряко свързан с историята на Видин и..
"Основната задача на черния хумор е да бъде по-пиперлив и нецензуриран, но комедиантът трябва така да поднесе шегата, че дори човек да не е свикнал на такъв хумор, да се засмее" – казва Николай Банков, дългогодишен стендъп комик в "Комеди клуб София" – Темите на черния хумор са тези, които са табу. Неприятните неща в живота. Казват, че началото му е..
В рубриката "Темата на деня" обръщаме поглед към важни въпроси за знанието, идеологиите и пропагандата през погледа на едни от най-влиятелните философски мислители и актуалните обществени проблеми, които ни вълнуват днес. Повод за разговора е откриването на новия сезон на Философски вечери, организиран от Библиотеката на Гьоте-институт и издателска..
Националният природонаучен музей при БАН открива на 30 октомври от 17.00 ч. временната изложба "Зората на човечеството" във фоайето на Палеонтологичния музей "Димитър Ковачев", филиал на НПМ-БАН в Асеновград. Всички познават Люси – най-известната жена, живяла преди 3,18 млн. г. и взела името си от песента на "Бийтълс" "Люси в небето с диаманти"...
Йосиф Аструков е главен асистент в сектор "Екранни изкуства" на Института за изследване на изкуствата, БАН. Режисьор, фотограф и оператор. Изследванията..
Легендарната британска нойз/спейс/дрийм поп/психеделик рок формация The Telescopes , оглавявана от Стивън Лори, пристига у нас за концерт на 5 ноември..
Село Охрид се намира в община Бойчиновци, област Монтана. То е красиво селце, дълго около 4 километра и в него живеят над 300 човека. Къщите са разположени..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg