Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бесарабските българи в България днес

Честване по случай Деня на бесарабските българи в градската градина гр. Одеса, Украйна.

"Кръвта вода не става" тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между Русия и Османската империя няколко хиляди български семейства се преселват в Молдова, Украйна и Влахия. Същото се случва и през последвалите две войни в началото на 19 век, както и след подписването на Одринския мирен договор, благодарение на който общият брой на изселниците достига 150 000 души. Тези преселнически вълни са изследвани и описани в много исторически трудове, а и днес продължават да се събират свидетелства и разкази на наследниците на тези българи.

В "Познати и непознати" гостуваха двама такива българи: Валери Иванов, председател на Центъра на бесарабските българи в България, и Анна Великова – юристка, специалист по международно право с опит в бежанско-мигрантски кризи. Разговорът ни с тях започва от първите им спомени от отбелязването на 29 октомври. "Няма нужда да използвам тази дума "спомням", а направо ще кажа, че ние направо си спазваме традициите. Всичките български традиции и обичаи са живи в Украйна и Молдова. ... А празникът ни е възроден. Той е честван за пръв и единствен път през 1938 год. и след разпадането на социалистическия блок той е възроден." – казва Валери Иванов. "За мен винаги този ден беше повод да отбележим връзката си с България... да отбележим неразделността си с България защото ние над 200 години сме били откъснати от нея, но успяваме да запазим основните елементи на българския етнос – езика, културата, религията, самото съзнание, че сме българи. Но сме хора с два корена" – спомня си Анна Великова. За есента – сезона на сватбите и съборите, за позабравените български музикални инструменти, но, за съжаление, и за войната – с това продължи разговорът ни. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31

Проблеми в професионалното образование

Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..

публикувано на 11.03.25 в 08:20
Инж. Емил Митев

Еврика! Успешни българи: инж. Емил Митев

"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..

публикувано на 10.03.25 в 17:05

Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба

Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..

публикувано на 10.03.25 в 16:40

Биологическият факултет предлага бъдеще за младите

Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..

публикувано на 10.03.25 в 11:15