Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въпреки мрежата

Доц. Жана Попова: Как може да се пита защо журналистите питат

Добрите политици трябва да могат да отговорят на всеки въпрос

доц. Жана Попова
Снимка: БНР

По време на предизборните дебати, интервюта, а и не само тогава политици заявиха, че в тези жанрове журналистите не би трябвало да им задават въпроси.

Какво представляват журналистическите жанрове и допустими ли са журналистически въпроси по време на дебати, диспути и интервюта, коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка в Катедра "Радио и Телевизия" във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".

"Всъщност, то е малко учудващо, но всеки път трябва да обясняваме, защото политиците се сменят, идват нови поколения, така че няма да ни натежи да повтаряме. 

Един от най-важните жанрове е интервюто, а интервюто е разговор. Няма как да се постигне разговор без въпроси в журналистиката. Другият важен жанр е разследването, където също се задават въпроси. Въобще дори когато вече имаме завършен разказ за едно събитие, всъщност средството, през което минаваме, са журналистическите въпроси. Много често през последните години политиците искат да им бъдат изпращани предварително въпроси – такава рецепта няма! Обратното е – добрите политици трябва да могат да отговорят на всеки въпрос.

В правилата на журналистиката е, когато става дума за данни или нещо, което човек няма как да запамети, ние да му изпратим темите, да речем – как се финансира партията, как се привличат нови членове. Това са важни въпроси и не са въпроси за заяждане, то е въпрос на нещо, гарантирано в Конституцията и се нарича "правото на информиран избор", за да може на следващите избори ние да правим по-добрия избор."

Защо политиците тълкуват неудобните въпроси като заяждане

"Най-лесно е да отговоря – гузен негонен бяга. Най-добрият диалог обаче се получава не от сложните въпроси, които някой е задал на политик, защото въпрос откъде са парите на една партия не би трябвало да е сложен или как се появява изведнъж дадена партия и тя става толкова значима... Едва ли би трябвало да е сложно да се обяснят такива неща. По тази причина такива въпроси не са заяждане. 

Дори когато се интерпретира тонът на журналистите, има една мантра, как трябвало да бъдат безпристрастни. Да, но тя е за новините, там трябва да има безпристрастен тон. 

Там, където има публицистика, там, където има присъствие на журналиста, изобщо не може да се коментира какъв е тонът. 

Разбира се, във всеки един диалог може да има бележки, в начина, по който се задават въпросите – с въздишка, досада и т.н., но това не може да промени диалога. Най-важно е как се отговаря в тези диалози.

Не е вярно и че Законът ни забранявал, когато партия плаща на медията, за да бъде излъчвано послание, журналистите да питат провокативни въпроси или такива с оценка за някаква работа на политика."

"Ехо-диалози"

"През последните годни Волен Сидеров, Валери Симеонов, а сега и от "Възраждане", и ИТН изискват един модел на така наречените "ехо-диалози" – ако журналистът зададе провокативен въпрос, отсреща веднага започва да му се отговаря провокативно, за да става скандал. Така се създава така нареченото "псевдомедийно събитие", а то всъщност няма събитие. Когато аз си говоря с вас, това не е събитие, нали. Но те искат да превърнат диалога с журналисти в събитие. Видяхме какъв е резултатът на част от тези "ехо-партии" – те обикновено служат за някакъв "златен пръст" в НС и т.н. Затова няма как да се изисква от журналистите да не задават въпроси, особено провокативни.

Ако партията е обещала нещо и вие питате защо не го е изпълнила, и вие питате – това не е провокативен въпрос.

Ако се кани един политик, идеята е избирателите да могат да изберат, да разберат какво да очакват от него в следващите четири години.

Много интересно е, че този вид политици викат най-често на жени журналистки. Когато има двойка водещи, те се опитват да разделят двойката и така да приканят единия водещ да е на тяхна страна. В крайна сметка се получава нещо изключително непродуктивно и за тях, защото такова поведение временно действа, пали някакви хора да отидат да гласуват, но в политически план не действа.

А и гражданите вярват много повече на журналистите, отколкото на политиците. По една много проста причина – който държи въпросите, винаги ще има по-голямо доверие. Просто не мога да разбера как може да се пита защо журналистите питат. Все едно да питате защо лекарите лекуват."

Когато събеседникът идва, за да те напада

"Проблем е, че такива гости не могат да бъдат изгонени от дебати в платена или дори неплатена форма. Дори и гостът да се държи арогантно. По закон трябва да бъдат изтърпявани и това трябва да се промени. Да не говорим, че има лидери на партии, които забраняват на техните членове да ходят в определени телевизии. Това е абсурдно. Политиката е свободно сдружаване на хора. И изведнъж стои един човек като Слави Трифонов на дивана си вкъщи и почва да ви разхожда като пионки и да ви казва – няма да ходите на други дивани. Това е забрана на словото и то партийна забрана. Никой няма право да го прави. Затова политиците трябва да имат предвид, че такива жестове ние, като избиратели, дори и да харесваме дадена политика, като разберем, че някой  се държи към съпартийците си като към служители във фирма и им забранява да говорят, ами това е доста проблемно. ГЕРБ също имат подобен тип поведение."

Безплатните диспути, обществените медии, маргиналните партии и въпросът "Да им задавам ли неудобни въпроси"

"Полето за политици с криминално минало или ментални проблеми е отворено максимално. Това е проблем. Въпросът е как хем хората на този фон да знаят, че има и малки партии, защото там някъде може да седи и доброто, помним как преди години Христо Иванов не беше допускан до БНТ, защото партията му не беше в НС. Т.е. тези формати явно не бива да са забранени. Същевременно трябва да има добра журналистика по време на тях. Не бива никой да бъде оставян безкритично да си говори каквото реши. Когато ние слушаме един диспут, ухото ни не дели платената от безплатната форма. Ако аз днес ви смеся по време на диспут с хора, които вярват в извънземни, защото вие не сте ги опровергали, това ще породи у мен недоверие към вас, като журналист, и утре ще пренеса същото недоверие и към предаването, което водите. Това е фатално за журналистите, защото техният образ остава от такъв тип дебати. Журналистите са там, за да питат, а не за да мерят секундите в един диспут."

Снимка – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ирина Морозовская

Ирина Морозовская: Моята одеска война е обикновена

В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса –  най-големия  черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..

публикувано на 23.11.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30