Голямата награда за изкуство на държавата е най-високата награда, която Залцбург присъжда на всеки четири години в областта на визуалните изкуства, литературата, музиката и сценичните изкуства. През 2024 г. Александра Карастоянова-Херментин ще бъде първата жена композитор, която ще я получи. Церемонията по награждаването ще се състои на 12 ноември в резиденция Залцбург заедно с други художествени награди на държавата.
"За първи път жена композитор ще получи тази награда за признание и за първи път жена в областта на музиката. Това е силен знак за качеството, креативността и значението на жените в музиката. Със своята многостранна и диференцирана работа тя заслужи наградата" – подчертава заместник-областният управител Щефан Шньол.
Александра Карастоянова-Херментин е австрийски композитор и пианист. Основните тематики в творбите на композиторката са взаимодействието между познатото и далечното, виртуозността и наслада от експеримента без отричане на "свиряемостта и слушаемостта".
Родена през 1968 г. в Москва, в семейство на музиканти, Карастоянова-Херментин има магистърска степен по композиция в Университет Моцартеум Залцбург при Богуслав Шефер и магистърска степен по пиано в Държавна музикална академия в София при Димо Димов и Боян Воденичаров. Учи пиано при Алфонс Контарски (1994-1998) в Университета Моцартеум, при Димитър Цанев в Музикалния колеж "Л. Пипков" в София и с Сергей Солодовник в Музикалния колеж "Иполитов-Иванов" (1983-1985) в Москва. Специализира пиано при Карл-Улрих Шнабел, Марчело Абадо, Оксана Яблонская и Алексей Любимов. В момента Александра Карастоянова-Херментин живее във Виена.
Предишни победители на наградата от Залцбургското общество са Андор Лосонци през 2004 г., Богуслав Шефер през 2007 г., Хърбърт Грасл през 2010 г., Хосам Махмуд през 2013 г., Герхард Уинклер през 2016 г. и Робърт Кайнар през 2020 г.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg