Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица. Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва май месец догодина в Кълъмбъс, Охайо.
Научният труд на Александра Петкова оборва безапелационно Теорията на Келвин за константните ъгли, които оставят следите от кораби в морето. За своя проект, който представя експериментално и теоретично изследване на ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове, тя разказва в ефира на и предаването "Следобед за любопитните" .
"Проектът, с който спечелих конкурса, е "Експериментално и теоретично изследване на корабни вълни" и по този труд работих от преди две години за Конкурса на младите естествоизпитатели, който се проведе в Грузия. Това явление, което изследвам, а именно вълните, които се получават след движещи се обекти във водата. Идеята е да се изследва ъгълът, който се получава от тези V-образни следи.
За дълъг период от време хората са мислели, че този ъгъл е константен, независещи от никакви параметри на кораба, например като скорост или дължина и съответно всички обекти, които се движат във водата, са моделирани по един начин. Само че още около 2000 година хората са забелязали, че има следи, които са по-тесни от този ъгъл на Келвин и първоначално са си помислили, че чисто и просто това е заради операции в сателитните изображения, но в последствие се оказва, че това май не е точно така. Затова и аз изследвах този нов режим, защото той би показал именно, че Теорията на Келвин за константните ъгли е непълна. Аз не съм първата, която е забелязала това разминаване, но пък първа започнах експериментално да проучвам процеса. Целта на проучването ми бе да направя теоретичен модел, който да проверя чрез изследвания. Моделът, който изработихме, е най-добрият до момента", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Александра Петкова.
Разработването на точна формула за ъглите, които ще получим при въвеждането на параметрите – скорост, дължина и вид на вълната – ще подпомогне оптимизацията при изработването на новите плавателни съдове, допълва тя. Разработената теория, според нея е най-приложима при съдове, които се движат с по-високи скорости. Първоначално проектът Александра Петкова разработва с Петър Петров от Варна. Разработката и експерименталните проучване на българката допълват теорията на Келвин за константните вълни, а това има и своето бъдещо приложение.
Александра Петкова има още една година до завършването на средното си образование. След това е решила да следва теоретична физика във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Предстои ѝ участие в Международния турнир на младите физици. Младата Александра обича и музиката и рисуването, които ѝ доставят удоволствие. "По-добре рано да положиш усилия, за да получиш и резултати", споделя българският талант. От малка тя е привлечена от експериментите и опитите и още тогава се насочва към науката. В момента тя работи и по други проекти, които ще представи в бъдеще.
Европейският конкурс за млади учени (EUCYS) е един от най-елитните научни конкурси за ученици в света и е финансиран по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз "Хоризонт Европа". България участва от 1997 г., като учениците, конкуриращи се за европейските отличия, първо преминават през Националния конкурс "Млади таланти", организиран от Министерството на образованието и науката. София беше домакин през 2019 г. През 2025 г. домакинството поема Рига.
Целия разговор на Ани Костова с Александра Петкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg