Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александра Петкова: Моят проект допълва теорията на Келвин за константните вълни

Александра Петкова на връчването на наградите в Катовице
Снимка: личен архив

Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица.  Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва май месец догодина в Кълъмбъс, Охайо. 

Научният труд на Александра Петкова оборва безапелационно Теорията на Келвин за константните ъгли, които оставят следите от кораби в морето. За своя проект, който представя експериментално и теоретично изследване на ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове, тя разказва в ефира на и предаването "Следобед за любопитните" . 

"Проектът, с който спечелих конкурса, е "Експериментално и теоретично изследване на корабни вълни" и по този труд работих от преди две години за Конкурса на младите естествоизпитатели, който се проведе в Грузия. Това явление, което изследвам, а именно вълните, които се получават след движещи се обекти във водата. Идеята е да се изследва ъгълът, който се получава от тези V-образни следи. 

За дълъг период от време хората са мислели, че този ъгъл е константен, независещи от никакви параметри на кораба, например като скорост или дължина и съответно всички обекти, които се движат във водата, са моделирани по един начин. Само че още около 2000 година хората са забелязали, че има следи, които са по-тесни от този ъгъл на Келвин и първоначално са си помислили, че чисто и просто това е заради операции в сателитните изображения, но в последствие се оказва, че това май не е точно така. Затова и аз изследвах този нов режим, защото той би показал именно, че Теорията на Келвин за константните ъгли е непълна. Аз не съм първата, която е забелязала това разминаване, но пък първа започнах експериментално да проучвам процеса. Целта на проучването ми бе да направя теоретичен модел, който да проверя чрез изследвания. Моделът, който изработихме, е най-добрият до момента", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Александра Петкова. 

Разработването на точна формула за ъглите, които ще получим при въвеждането на параметрите – скорост, дължина и вид на вълната – ще подпомогне оптимизацията при изработването на новите плавателни съдове, допълва тя. Разработената теория, според нея е най-приложима при съдове, които се движат с по-високи скорости. Първоначално проектът Александра Петкова разработва с Петър Петров от Варна. Разработката и експерименталните проучване на българката допълват теорията на Келвин за константните вълни, а това има и своето бъдещо приложение.

Александра ПетковаАлександра Петкова има още една година до завършването на средното си образование. След това е решила да следва теоретична физика във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Предстои ѝ участие в Международния турнир на младите физици. Младата Александра обича и музиката и рисуването, които ѝ доставят удоволствие. "По-добре рано да положиш усилия, за да получиш и резултати", споделя българският талант. От малка тя е привлечена от експериментите и опитите и още тогава се насочва към науката. В момента тя работи и по други проекти, които ще представи в бъдеще.

Европейският конкурс за млади учени (EUCYS) е един от най-елитните научни конкурси за ученици в света и е финансиран по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз "Хоризонт Европа". България участва от 1997 г., като учениците, конкуриращи се за европейските отличия, първо преминават през Националния конкурс "Млади таланти", организиран от Министерството на образованието и науката. София беше домакин през 2019 г. През 2025 г. домакинството поема Рига. 

Целия разговор на Ани Костова с Александра Петкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31

Проблеми в професионалното образование

Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..

публикувано на 11.03.25 в 08:20
Инж. Емил Митев

Еврика! Успешни българи: инж. Емил Митев

"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..

публикувано на 10.03.25 в 17:05

Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба

Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..

публикувано на 10.03.25 в 16:40

Биологическият факултет предлага бъдеще за младите

Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..

публикувано на 10.03.25 в 11:15