Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни стенописи красят стени в различни части на България, като последната ѝ творба е част от общностно пространство на организацията "Грийнпийс".
В предаването "Нашият ден" Илиева разказва за своята работа и каузите, които подкрепя чрез изкуството си. Един от нейните най-запомнящи се проекти е стенописът "Коса", част от инициативата за борба с насилието над жени "Нито една повече".
"Точка" е псевдонимът, под който повечето хора разпознават Илиева. Тя споделя, че името идва от детската ѝ привързаност към персонажа Точица от книгата "Антон и Точица". Интересът ѝ към рисуването върху стени се проявява още от ранна възраст. "Още от 3-4 годишна рисувах по стените у дома, макар това да не радваше родителите ми", споделя художничката.
Днес творбите ѝ могат да се видят на различни места в София, включително трафопостове в Лозенец и Женския пазар, стената на Гьоте институт и в двора на 22-ро училище. В Сливен тя участва в голям проект за изрисуване на подлез, свързващ квартал "Надежда" с останалата част на града. Това начинание обединява усилията на четирима артисти и създава ново културно пространство в града.
Една от последните работи на Илиева е в пространство за събития "Магнит" – инициатива на "Грийнпийс". Темата на стенописа е природата. "Идеята беше да представя хармоничното съжителство между човека и природата", обяснява тя. Творбата включва изобилие от зеленина и фауна, вплетени в композиция, която предава посланието за устойчиво съвместно съществуване.
Стенописът "Коса", изрисуван в двора на Гьоте институт, е създаден за каузата срещу насилието над жени. Точка Илиева обяснява избора на заглавие с наблюдението, че косата често се възприема като символ на женственост. В различни култури съществуват практики на наказателно подстригване или обръсване.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
