Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мими Шишкова: Отговорността е в нашите ръце

Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова, носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител".

На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от еврозоната", два месеца по-късно България е приета в Шенген.

Какво целят такива внушения

"Изказването на г-н Борисов е по класическата схема – създаване на проблем, създаване на решение. В случая проблемът е опасността да не влезем в Шенген. Той, отричайки напредъка, който България е постигнала през последните години и месеци, представя себе си за спасител. Това е характерно за харизматичните лидери и по-авторитарните типове управления. Целта е да се събудят емоционални нотки, които да подтикнат гражданите да вземат решения на базата на емоциите, а не на разумна преценка на фактите. А фактите в случая са, че България е готова отдавна да влезе в Шенген, но явно едва през 2024 има политическа воля за това."

Заплахата: "Влизането на България в Шенген е нещо, от което трябва да се страхуваме, в настоящия момент то се превръща в най-крупната заплаха за оцеляването на България"

"Този цитат е пак по същата схема на създаване на страх, но фактите отново говорят обратното, че влизането ни в Шенген ще донесе ръст на БВП, по-добър бизнес и транспортни услуги. Може би опасността, че сме външна граница, но тази опасност идва от нашата неспособност да пазим границата си."

Разликата между двете заплахи

"Двете изказвания могат да бъдат поставяни в един и същи модел – създаването на усещане за опасност, която е фиктивна. Или, ако има някакво предизвикателство, то се извърта така, че да изглежда, сякаш ние имаме някакъв външен враг, от който трябва да се пазим. А истината винаги е много проста, че отговорността е в нашите ръце и че повечето ни проблеми не идват нито от мигранти, нито от Путин, а идват от хората, които правят възможно това да се случва в България. Причината е човешката алчност. Проблемът е в хората, които си затварят очите за всичко нередно в България."

Автентичните човешки гласове никога не са били толкова важни

"Контекстът на тези мои думи е заради начина, по който се произвежда информационният поток в социалните мрежи, както и разкритията на българските Елфи, за участието на България в манипулацията на общественото мнение за изборите в Румъния. Това са неща, които са налице и в България от много години, но не се отнасяме сериозно към тях. Всъщност проблемът е много сериозен и с много големи последствия."

Как да се обяснява сложен контекст в кратки форми

"Това, което аз виждам като работещ механизъм да се достигне до хората, е да се обясни как нещо конкретно ги засяга тях самите. Но имам усещането, че политиците са загубили връзката за това какво трябва да се направи, за да бъдат разбрани от хората. Някой може да каже, че не всичко може да се опростява до съставните му части, за да бъде разбрано, но според мен трябва да има постоянно обновяване на информацията за причинно-следствените връзки у нас. Защото абстрактни цели, като борба с корупцията, са далечни за хората, които са се вглъбили в своите битови проблеми."

Спиране на профили

"Това ми се случва заради масово докладване, предполагам от последователи на "Възраждане" или на други политически партии, които си мислят, че обществото бързо забравя или не знае. Когато изтъквам ползите от членството ни в ЕС или сравнявам възможностите, които младите хора имат сега, с възможностите, които са имали хората преди влизането ни в ЕС – тогава за всичко става ясно, че всеки би избрал членството ни в ЕС пред другото. Това е нещо, което не се харесва, защото опитите да се отклони България от европейската ѝ принадлежност е много силен в момента. Но аз съм оптимист, въпреки всичко, което се случва сега у нас. Нещата са циклични и неминуемо махалото ще се върне от едната крайност към другата, в която сме сега към средата. Само трябва да сме критични."

Снимка – личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виенски бал 2025 в София

Проф. Румен и Мария Нейкови: Всичко е валс

Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..

публикувано на 24.02.25 в 16:41

Импулсът в мен: Вреден ли е смартфонът

Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..

публикувано на 24.02.25 в 15:26

Боровинки под Балкана

Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..

публикувано на 24.02.25 в 14:45

Архитектурата е неизбежна: Защо критиката е от съществено значение?

В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..

обновено на 24.02.25 в 10:56

Утопията е антиутопия

Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..

публикувано на 24.02.25 в 10:30