В рубриката "Зелените новатори на България" на предаването "Нашият ден", Данита Зарачинова от сдружение "За Земята" сподели своята гледна точка за управлението на отпадъците в България и предизвикателствата пред постигането на устойчиво развитие.
"В България произвеждаме все повече отпадъци", заяви тя. "В по-добре развитите икономически държави също се генерират големи количества отпадъци, но там поне се използват ефективни практики за тяхното управление. У нас тези практики все още са слабо развити."
Според Данита, значителна част от отпадъците в България се депонират. "Това все още представлява метод за просто изхвърляне. Много голяма част от отпадъците отиват в сивите контейнери за смесен отпадък, което ги прави неизползваеми след това."
Нов доклад на "За Земята", озаглавен "Паралелна реалност", поставя под въпрос официалните данни за рециклирането. "Претендираме пред Европейския съюз, че рециклираме 61% от опаковките, но на практика тези данни не отговарят на истината. В половината от общините рециклирането е под 10%, а в 43 общини изобщо няма рециклиране", подчерта тя.
Основният проблем, според нея, се крие в разминаването между данните на организациите за оползотворяване на отпадъци и тези на общините. "Често липсват първоначални данни, което води до грешки и заблуждения."
"Разминаването идва оттам, че едните данни идват от организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, другите от общините и се обобщават от Националния статистически институт. Нямаме първоначални данни, често това е много голям проблем."
За Данита решението е в подобряване на ефективността на системата за управление на отпадъците. "Трябва да има точни данни, прозрачност и ефективно рециклиране. Само така можем да постигнем реална промяна."
Слушайте!
В навечерието на Деня на жената, който тази година съвпадна с Тодоровден, в "И рибар съм, и ловец съм" гостуваха две от многобройните красиви почитателки на това уж мъжко занимание – двубоят с рибата и с дивеча. Според водещите на предаването Асен Масларски и Росен Мирчев, да застанеш срещу жена, която е с пушка в ръка, не е малко изпитание. Те..
Живеем във време, в което прахосмукачката робот има повече изчислителна мощ от тази на първите апарати на мисията "Аполо" до Луната. Същевременно знаем, че традиционно се представяме зле в точните науки, а сред предлаганите мерки е още повече материал и още повече изпити и мерене на формални резултати. Има ли вариант това да не е така и..
Възможно ли е да останем в добри отношения с партньора и след раздялата? Въпрос на емоционална интелигентност, вродена мъдрост или много усилия е способността ни да преглътнем обидата и да се отнасяме с уважение към човека, с когото сме продължили рода си? "Най-голямото влияние върху бъдещите родители не е детската градина, училището или..
Социалните мрежи се изпозлват за политически цели чрез насаждане на противоречия и подклаждане на фанатични настроения. Какви са най-важните уроци, които трябва да научим от случилото се през последните години в сферата на технологиите, свързани с алгоритмите в социалните мрежи, начините за въздействие, психологическото портретиране? Какви са..
Зависимостта ни от технологии е причината всеки ден да оставяме неочаквано количество чувствителна информация за себе си онлайн. Това се нарича дигитален отпечатък – съвкупността от данни, които генерираме, използвайки интернет . Тези данни не са просто снимките и статусите, които качваме в социалните мрежи, нито имейлите и съобщенията, които..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
