Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трапеза без виц не бива

Снимка: Pixabay

Очаквано разговорите и дейностите ни в навечерието на новогодишната нощ, ако не предимно, то поне за малко се завъртат около трапезата. В предаването "За думите" даваме своя принос към темата, обаче с нещо специфично.

Представяте ли си хубава задушевна празнична вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете са неотменна част от спонтанния сценарий на всяко празнично събиране със или без похапване. Има ли сценарий самото разказване на вицове, защо не всеки умее да разказва, какво отключва смеха, има ли вечни теми и на какво най-често се смеем ние българите – разговаряме с доц. Станой Станоев от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.

"Вицът е … интелектуална игра. Там се сблъскват две коренно различни противоположности и по принцип тяхното свързване е абсурдно и на слушателя му трябва малко време първо, за да схване какво се свързва и второ, да разбере колко е абсурдно това свързване и оттам тръгва смехът… Във всяко време се смеем на различни неща. Има големи теми във вица без съмнение, но по принцип вицът обича да обикаля света, в който живеем, и да набелязва проблеми в този свят, да поглежда към ценностите, които изповядваме, и да ги коментира, разбира се, да ги коментира със смях.", казва Станоев.

Има сюжети, които се "обновяват", сменяйки главните герои – това прави впечатление при политическите вицове. Някои актуални теми като ковид например възраждат сюжети от предишни пандемии. Сравнително новата и много продуктивна серия за блондинки има своето обяснение в променените социални роли на мъжа и жената, смята изследователят. Семейството и взаимоотношенията между членовете му е може би най-благодатното поле за създаване на вицове. Защо обаче, за разлика от традиционното народно творчество, където свекървата е централният негативен образ, в съвременните вицове тъщата носи факлата на първенството, чуйте в записа.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35