Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" с над 1400 находки от 22 обекта в страната.
В "Нашият ден" гостуват д-р Мариела Инкова, ръководител на отдел "История на България през средните векове VII-XVII в." и Михаил Ваклинов от отдел "История на българските земи в древността (праистория – късна Античност)".
Д-р Инкова запознава слушателите с археологическите проучвания в крепостта Букелон – византийска крепост, оказала се на границата между Българското царство и Византийската империя. Разкопките там започват през 2017 година случайно. Това се случва по време на спасителна археологическа дейност в Сакар, където почти всяка година избухват големи пожари, разказва д-р Инкова.
Платото е било почти постоянно обитавано от Желязната епоха до Османския период. През 2024 година е изследвано средновековно жилище, устроено в руините на късноантична сграда – свидетелство за историческото напластяване в района. Археолозите са фокусирали вниманието си върху пространството около кулата, която е една от най-запазените във височина кули (18 м).
По думите на д-р Инкова има много запазени османски извори от периода около 1458 година, като един от най-ранните сред тях сочи, че селището край Букелон е било преименувано Фикле/Фикел и неговите жители са се ползвали от данъчни облекчения. Данъчните регистри показват увеличаване на броя на населението, като християнската общност е преобладавала.
Д-р Инкова разказва още за открити монети от времето на цар Иван Шишман, като това е най-южната известна точка на тяхното разпространение засега.
Любопитна находка представлява и работилницата за костени изделия, датираща от XIV-XV в. За съжаление поради закъсняло финансиране разкопките са започнали късно и сега съществува риск за опазването на обекта, по думите на д-р Инкова.
Ваклинов се включва в разговора, за да разкаже за работата при Дъбница – интересен обект заради своята продължителност на живот и факта, че през различни периоди е бил център за Неврокопската долина. Находки сочат, че районът е бил обитаван от Каменно-медната епоха (5-то хилядолетие пр. Хр.) почти без прекъсване до наши дни.
Интересен за развитието на местността е периодът на късната Античност (IV-VI в.), когато поради зачестили набези на племена от север хълмът е укрепен, за да бъде акропол на Никополис ад Нестум.
По времето на македонските владетели Филип II и Александър III тракийското население в селището е изтласкано то елински и македонски заселници, като не е ясна причината за тази усилена, масирана атака, по думите на Ваклинов.
Д-р Инкова разказва за някои от най-интересните находки, които са включени в експозицията "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024". Сред тях са останките от изящен италиански стъклен сервиз от XVI век, намерени в залива Ченгене скеле до Бургас.
Ваклинов, от своя страна, запознава слушателите с вълнуваща находка, намерена в обекта "Кокалянски Урвич" край София.
Археологическата дейност там е подкрепена от Министерството на културата, както и от Столична община по програма "Култура", пояснява Ваклинов.
В пода на една малка църква е открит детски скелет в седнало положение, погребан с корона и сребърен пръстен със златен обков. Любопитното е хералдическия знак (орел) върху пръстена, който е сходен с този, изобразен върху дрехата на цар Иван Александър в Четвероевагелието. Учените проучват хипотезата, че детето е пряк роднина на владетеля.
Двамата гости отправят покана към слушателите на предаването да посетят изложбата "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" в Националния исторически музей.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..
През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно"...
По случай националния ни празник 3 март доказваме, че сме вдъхновена нация с достойнство като представяме стихове за България на Атанас Далчев, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Иван Радоев и Христо Фотев. Чуйте поетичната актьорска интерпретация в звуковия файл:
Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е..
Валерия Вълчева обича играта. Играта с пространството, играта с образите и всичко, което бяга от класическия театър. Този път не е изключение. В премиерата на "Три сестри" по Чехов и под нейна режисура, тя развива действието в къща, а именно артистичното пространство на Art House. Обичайно за театъра, който тя прави, публиката отново е част от..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg