Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за съвременно изкуство. Или както още го наричат – "майката на всички биеналета".
По редица причини българските участия в него са – или поне бяха – нередовни. Понякога през десетилетия в миналото, а в по-ново време през около 8 години. Постоянно съпътствани от скандали, от неразбиране за тяхната значимост, от липса на знания и опит, от ревности всякакви и от реакции в последния момент, а понякога и отвъд него.
Всички, с изключение на последните три издания на биеналето, в които България участва вече редовно – през 2019, 2022 и 2024. А когато участието на България във Венецианското биенале стане редовно и влезе в обичайния дневен ред на съвременното българско изкуство, скандалите ще намалеят, предсказа Ярослава Бубнова още преди много години. И се оказа права.
Сигурно десетки пъти сме обсъждали, писали и говорили, включително и в "Музей в ефира", защо е важно за България участието във Венецианското биенале. Сега в галерия "Капана" в Пловдив е представена неговата трудна история през годините. За нея разговаряме със Светлана Куюмджиева, Гергана Минкова и Андрея Гандева.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
В епизод 573 "Трамвай по желание" среща своята публика със стремежите на три оригинални художнички – Дияна Йовчева, Силвина Бурджиева и Борислава Георгиева. Диана, Силвина и Борислава са артисти, обитаващи Независимото пространство за изкуство "Ателиетата" в Пловдив. Според техния разказ първоначално ги събира споделеното творческо пространство...
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg