22
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за съвременно изкуство. Или както още го наричат – "майката на всички биеналета".
По редица причини българските участия в него са – или поне бяха – нередовни. Понякога през десетилетия в миналото, а в по-ново време през около 8 години. Постоянно съпътствани от скандали, от неразбиране за тяхната значимост, от липса на знания и опит, от ревности всякакви и от реакции в последния момент, а понякога и отвъд него.
Всички, с изключение на последните три издания на биеналето, в които България участва вече редовно – през 2019, 2022 и 2024. А когато участието на България във Венецианското биенале стане редовно и влезе в обичайния дневен ред на съвременното българско изкуство, скандалите ще намалеят, предсказа Ярослава Бубнова още преди много години. И се оказа права.
Сигурно десетки пъти сме обсъждали, писали и говорили, включително и в "Музей в ефира", защо е важно за България участието във Венецианското биенале. Сега в галерия "Капана" в Пловдив е представена неговата трудна история през годините. За нея разговаряме със Светлана Куюмджиева, Гергана Минкова и Андрея Гандева.
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София. Лентата е създадена по идея на журналистката Мариана Светославова, която става и сценарист - тя научава за Мишев от Фейсбук и е силно впечатлена от забележителната му световна кариера. В "Трамвай..
Как чрез средствата на кинематографията могат да бъдат отразени социално значимите теми, дълбоко свързани с реалността, в която живеем? Филмите в международната селекция на 29-ия София филм фест дават отговор на този въпрос. Историите на три от заглавията в програмата на фестивала отвеждат зрителите в Беларус, Албания и Сърбия, където теми са..
Театрално сдружение Enso и I Am Studio представят спектакъла "Канкун" по едноименното произведение на известния каталонски драматург Жорди Галсеран. Постановката е режисирана от Антон Угринов. Сценографията е на Илияна Кънчева, а музиката е създадена от Калин Николов. В ролите се превъплъщават Александра Димитрова, Камелия Хатиб, Веселин Петров..
Названията на две настоящи изложби препращат към времена, места и неща, които ще видим или няма да видим. А галериите, в които са представени, препращат назад в миналото - във времето, когато бизнесът в България започна да обръща по-сериозно внимание на съвременното изкуство. Изложбата "Време усукано около място, усукано около време" на Калина..
"И аз слязох" е роман за безстрашни читатели – за всеки, носещ кръста на своята съдба и питащ се откъде идват доброто и злото. В "Артефир" авторът Владимир Зарев представя основните мотиви в книгата, която от 1 април може да бъде намерена в книжарниците. В романа "И аз слязох" Зарев прави дързък опит да обясни нашето съществуване през..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
