Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно очертаха профила на 2024-та като успешна. Макар и благоприятна от археологическа гледна точка обаче, годината донесе и трудности на българските археолози. В студиото на "Какво се случва" доц. Христо Попов, директор на НАИМ и проф. Людмил Вагалински, който от години води разкопките на Хераклея Синтика, коментират проблемите, с които се сблъскват и откритията, които бяха направени.
"Убедих се, че българите имат нужда от добри новини и се радват силно. Смятаме, че първата мраморна статуя е на Луций, внук на император Октавиан Август. Съдим по начина, по който е изработена и почерка, който е оставил съответния ваятел. Това е много вероятно, но не е сигурно, засега нямаме по-добра версия. Втората статуя е по-късна, в момента се почиства и възстановява в нашия музей, но засега нямаме фаворит на кого е." – разказва проф. Людмил Вагалински
Според доц. Христо Попов когато има последователен процес като в Хераклея Синтика, търпение и усърдност, те се отплащат. "Като стратегия това е правилния начин, добра локация с достъп, за туризма и за местната общност може да има траен ефект."
Проблемите, които археолозите ни се налага да се борят най–често са свързани с иманярството и усложнените процедури за финансиране. "Държавата не си свършва работата с иманярите, има разлика между думи и дела – казва проф. Вагалински – Проблемът е броят на специалистите, с ГДБДП се познаваме лично, но те са един файтон хора. Няма и присъди."
"Свръхбюрокрация, разрешения за теренни проучвания, които престояват с месеци в Министерството на културата, документи, които преди се издаваха с обикновен разрешителен режим, в момента се чакат с месеци – допълва доц. Христо Попов – Липсва идеята за дългосрочност. Средствата за археологически проучвания бяха вкарани като капиталови разходи, което доведе до невъзможност да се кандидатства".
В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..
През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно"...
По случай националния ни празник 3 март доказваме, че сме вдъхновена нация с достойнство като представяме стихове за България на Атанас Далчев, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Иван Радоев и Христо Фотев. Чуйте поетичната актьорска интерпретация в звуковия файл:
Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е..
Валерия Вълчева обича играта. Играта с пространството, играта с образите и всичко, което бяга от класическия театър. Този път не е изключение. В премиерата на "Три сестри" по Чехов и под нейна режисура, тя развива действието в къща, а именно артистичното пространство на Art House. Обичайно за театъра, който тя прави, публиката отново е част от..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg