Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция.
Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф. Маргарита Младенова и директорка на Благоевградския драматичен театър "Никола Вапцаров" Маргарита Мачева.
С натрупан известен скепсис и ясното съзнание, че промените не биха могли да настъпят бързо, те очакват от новия кабинет на Министерството на културата да спои жиците на неработещите механизми и най-вече да постави големите и малките театри в страната на един кантар – но не като финансиране и формула на управление, а като доверие към необходимостта те да съществуват.
Надеждата им е да има по-устойчиво правителство, което да изгради стабилен процес, а новият министър на културата да стъпи на това, което е ценно и да го продължи, където има лоши практики – да ги парира.
Културата не е кампания, тя е процеси – на мнение са проф. Маргарита Младенова и Маргарита Мачева.
Самият театър е взаимодействие. При едно представление има две страни и консенсус между тях – между тези, които предават енергия, и тези, които я възприемат. Има уговорка, има ситуация на представяне и гледане.
Театралното изкуство несъмнено е мощен инструмент за комуникация и изразяване на човешките емоции, мисли и идеи. То отразява живота във всичките му проявления – от големите исторически събития до най-интимните моменти от индивидуалния свят на човека.
Театърът е мост между миналото и настоящето, между различните култури и цивилизации, всеки етап в историята на човечеството намира отражение в театралните представления.
Въпросът е обаче как тези етапи се отразяват на процесите в самия театър. Предизвикателство ли е да създаваш театър, особено когато вместо за културни политики се говори предимно за скандали, пари и двете взети заедно? Защо се получава така, че театърът ни е коментиран в общественото пространство по-често тъкмо през скандалите и изказването на публично недоволство, отколкото през художествените му търсения и постижения?
Все така актуална ли е към днешна дата темата за театрална реформа? Доколко тя е свързана с финансирането и преструктурирането на културните институти и доколко – със състоянието на театралната инфраструктура; с политиките към човешкия ресурс, рефлексията на художествените факти и публиките; с разпознаването на работещите механизми за поощряване на високо художествено качество; със стратегиите към новите явления в ежедневието на театъра?
Чуйте целия разговор с Маргарита Младенова и Маргарита Мачева в звуковия файл.
100-годишнината от рождението на Георги Парцалев се отбелязва с различни инициативи през 2025 година в цялата страна. За любовта към актьора, която няма срок на давност, за предстоящите празнични инициативи и за представянето на новото допълнено издание на книгата "Хамлет от град Левски" в Регионалната библиотека "Николай Вранчев" в Смолян,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим да подкрепяме родното, макар, защо да крием, български са само сърцата ни и бельото ни, като с бельото при някои редактори има изключения. Модерни времена! И все пак, важно е желанието и то понякога дава своите плодове, както ще се убедите в неделя веднага след новините в 18 часа , но освен него, можете да..
В дните на пролетното равноденствие в много страни по света се отбелязва Празникът на пролетта и обновлението Науръз. Преди много хиляди години на Изток Науръз се празнува като началото на новата година и малцина знаят, че в деветата по големина страна в света Казахстан този празник се чества доста широко. През месец март в Страната на..
В Световния ден на кукления театър в "Артефир" се включва куклената актриса и режисьор на куклени постановки Анна-Валерия Гостанян. И днес Гостанян е в процес на репетиции в Младежкия театър "Николай Бинев", където поставя като режисьор куклените пиеси за деца " Парченце от Луната", "Мечо Пух", "Малката кибритопродавачка". Най-новият..
Добрата литература не само разказва интересни истории, а умее да припомня забравеното, да разкрива за читателя непознатото. "Последният войнишки император" се казва новият роман на издателя и писател Костадин Костадинов. Костадинов е познат на читателите с успешния си дебютен роман "Ловецът на пеперуди", отличен с литературните награди "Хеликон"..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg