Политици, военни, учени, писатели, художници… Това са само част от бесарабските българи, допринесли страната ни да бъде тази, която познаваме днес. Сред тях са първият ректор на Софийския университет – академик Александър Теодоров-Балан, министър-председателят Александър Малинов, генералите Иван Колев и Данаил Николаев.
Дошли от Сливенско, Ямболско и Варненско по време на Руско-турската война, днес бесарабските българи са около 100 000. Неофициално броят им е към 300 000. Макар и да се грижи за българските общности в чужбина, страната ни сякаш загърбва проблемите на сънародниците ни в Молдова.
За тях от лични наблюдения говори бившият кореспондент на БНР за Румъния и Молдова Георги Василски:
Проблемите на българите в Молдова могат да бъдат разгледани в няколко аспекта. Започваме с икономическия аспект. 4 милиона души със средна заплата около 240-250 долара на месец при цени, които са сравними с България. При това положение хората по всякакъв начин се опитват да оцеляват – основно с работа в чужбина. В културно отношение се опитват да оцеляват като търсят корените си. Но има един голям проблем и той е, че в Молдова трудно, освен по интернет, се хваща българско радио и телевизия. Това може да се промени с много активен диалог между двете страни. Да се позволи на България в областите, където има компактно българско население, да достигат националните програми на БНТ и БНР.
Издаването на паспорт също е голямо изпитание за тамошните българи заради бюрокрацията тук, у нас. В наш интерес е да улесним процедурата, защото по този начин губим не само хора, които се самоопределят като българи, но и студенти, които искат да учат у нас, но не могат.
Градчето Тараклия е център на българската общност в Молдова. Там живеят около 15 000 души – предимно българи. Част от тях не говорят молдовски, спазват всички български обичаи и не срещат проблеми заради националността си. В Тараклия се намират българското училище „Васил Левски” и български университет. Тяхната издръжка не е лесна, тъй като парите, които отпуска България, постъпват в бюджета на молдовското министерство на образованието. Там следите им се губят, а до учебните заведения достигат не повече от половината средства.
И още един проблем засяга българската общност в района – новото териториално деление на Молдова, което няма да подмине и Тараклия.
Това ново териториално деление се използва много често, най-напред за електорални цели, защото там демокрацията е на по-ниско и от българското ниво. Самите опити за териториално деление създават опасност за обезбългаряване на определени региони и закриване на българския регион Тараклия. Ние имаме една много силна позиция, която трябва винаги да използваме. Молдовските управленски елити винаги твърдят, че са проевропейски настроени и желаят влизане в Евросъюза или поне по-тесни контакти с държавите там. Нашето външно министерство или други органи, свързани с външната ни политика, трябва да поставят винаги въпроса така, че да се гарантира териториалната цялост на българските райони в Молдова срещу нашата подкрепа за молдовската държава.
Държавата ни трябва по-категорично да се намеси и заради случващото се с кмета на Тараклия Сергей Филипов, срещу когото се води съдебно дело от края на 2014 година. Той е обвинен в злоупотреба с власт, заради отсичането на няколко изсъхнали дървета в градския парк. Осъден е да заплати около 15 000 лева за щетите, които бил причинил на държавата, и няма право да заема държавни и общински постове за срок от 2 години. Мотивите за съдебното решение ще бъдат обявени след няколко дни, на 5 май. Очевидно е обаче, че процесът срещу него е политически. Причината е, че макар да работи в най-бедния район на Молдова, с работата си като кмет успява да преобрази Тараклия. Хората оценяват делата му и въпреки репресиите и съдебното преследване, той печели втори мандат на изборите, състояли се миналата година. Има и друга причина Филипов да е неудобен за властта. Заедно с президента на Гагаузия Ирина Влах и няколко молдовски политици, те се противопоставят на онези кръгове сред управляващите, които са за присъединяване на страната към Румъния.
Борбата им за общата кауза – да запазят Молдова като суверенна държава, уважаваща автономията на българското и гагаузкото малцинство, кара много хора да застанат зад Ирина Влах и Сергей Филипов. И макар България да е на 1000 километра разстояние, ясно заявената българска позиция в тяхна подкрепа ще отекне и там.
Снимки: taraclia.net
