Репортаж на Виктория Петрова за предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Не може да не се гордеем, че ние сме тези, които водим едни нации на Антарктида". Това заяви пред БНР председателят на Българския антарктически институт и ръководител на ежегодните полярни научни експедиции до Антарктида проф. Христо Пимпирев.
За първи път на българската база ще работят две гръцки изследователки, които ще открият първата гръцка Антарктическа експедиция.
Проф. Пимпирев съобщи за "Хоризонт" и че съвсем скоро българските полярни учени ще започнат официално сътрудничество с френските си колеги. Това ще стане чрез официален договор за сътрудничество между Българския антарктически институт и Френския полярен институт "Пол-Емил Виктор".
Съществува територия, според която заобикалящата среда може да бъде изключително враждебна, а същевременно да предлага спиращи дъха пейзажи.
"Отначало беше мечта, а след това стана предизвикателство за духа и за тяло. Абсолютизмът на тези цветове те кара да мислиш по друг начин", сподели доцент Райна Христова от Института по океанология към Българската академия на науките.
"Водеща при мен беше мобилизацията човек да работи и да си свърши работата както трябва".
Заснежените планини се спускат към леденото море, а дивата природа процъфтява там, където човек не може да оцелее без помощта на огромно количество оборудване.
"Предизвикателствата са за духа, за тялото, за възприятията".
На Антарктида може да открием дългата история на нашата планета, както и бъдещето на климатичното и екологично равновесие, каза директорът на Френския полярен институт Ян Ропер-Кудер.
"Изменението на климата е на Антаркида. Като двигател, който изпраща енергия обратно към останалия свят. Това, което се случва там, не остава там. И това не е добре. Основните тенденции в изменението на климата, които виждаме на Антарктида, са пример за това какво ще се случи с нас. Това е нещо, интегрирано в глобалната екосистема, което се променя".
Когато говорим за тенденции на Антарктида, забравяме да се фокусираме върху истинските проблеми, като това кои са причините за изменението на климата, смята Кудер. Проучването на промяната на континента ще ни позволи да разберем какво ще се случи в останалата част на земното кълбо.
"Едно от нещата, които виждаме да се променят във флората и фауната на Антарктида, е пристигането на нови видове".
Стигаме до темата за увеличаването на броя на хората, идващи на Антарктида, продължи Ян Кудер.
"Това, което най-много расте в момента, е туризмът. Само за миналата година тристите, които са посетили Антарктида, са 120 хиляди. Това е предизвикателство за средата".
Увеличаването на туризма на Ледения континент е свързан с глобалното затопляне.
"Това е място, което трябва да бъде напълно запазено".
Проф. Христо Пимпирев, също като френския си колега Ян Кудер, би искал достъпа до континента за туристи да бъде забранен, но разбира и хората, които искат да видят Антарктида. В същото време, той изрази задоволство от предстоящите възможности, които ще се открият за българските учени в резултат на сътрудничеството с френските им колеги
"Франция е една утвърдена полярна държава".
Френски и български учени са се срещали на различни международни конференции. Съществуват и много добри връзки между нашите две страни.
"В момента и двете страни сме изявени полярни нации. Посланикът на Франция предприе много стъпки за сближаване на нашите полярни изследователи. Без международно сътрудничество полярните региони, които са бъдещето на човечеството, не могат да бъдат изучавани".
Тъй като предстоящата експедиция до Антарктида през февруари догодина вече е подготвена, френски учени няма да могат да се включат.
