Вчера в Държавната Дума беше внесен законопроект за ответни мерки срещу въведените миналия петък от САЩ нови санкции срещу Русия. Те бяха насочени срещу 38 руски компании, политици и близки до Кремъл предприемачи. Резултат беше обезценяване на рублата, срив на борсите и паническа разпродажба на активи в Русия.
Законопроектът беше внесен в Държавната дума от нейния председател Вячеслав Володин и от лидерите на парламентарните фракции. Документът предвижда забрана върху вноса на лекарства, селскостопанска продукция, алкохол, цигари и суровини от САЩ и държавите, които подкрепят американските санкции, замразяване на сътрудничеството със САЩ в ядрената сфера, самолетостроенето и производството на ракетни двигатели, спиране на държавните поръчки на американска IT продукция, както и на работата с одиторски, консултантски и юридически компании отвъд океана. Говорителят на Кремъл Дмитрий Пеков увери в интервю за радио „Комерсант“, че отговорът на Москва няма да засегне русите национални интереси.
Директорът на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов призова за внимателен подбор на обектите на руските санкции, особено когато става дума за големи европейски инвеститори в енергетиката. Според него Русия по никакъв начин няма да ограничава участието на западни компании в проекта за газопровод „Северен поток 2“.
Според професора от Висшето училище по икономика Алексей Порталски руският пазар не е от съществено значение за САЩ, следователно забраната за внос на определени стоки няма да се отрази чувствително на американската икономика. Той припомни, че въведените заради Крим, руски контрасанкции срещу Запада са засегнали по-скоро руските потребители, довеждайки до поскъпване на стоките и влошаване на качеството им.
Ръководителят на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов призна със съжаление, че възможностите на САЩ да влияят на целия свят във финансово-икономическата сфера са непоставими с възможностите за Русия.
Законопроектът за руските контрасанкции ще бъде разгледан в понеделник от Съвета на Думата, а след това и от експерти. Очаква се да бъде гласуван на следващото заседание на Долната камара на парламента.
Във Вашингтон никой не се тревожи сериозно за ефекта от икономическите санкции, наложени срещу Русия. Напротив - погледите са насочени към евентуални нови санкции, най-вече в сферата на енергийните ресурси.
Засега възможното налагане на контрасанкции от страна на Русия се приема с усмивка в Съединените щати. Въпреки че ако предложеният законопроект мине, ще бъде нарушен бизнесът на редица големи компании във фармацевтичната и хранително - вкусовата промишленост, засега изводът е един, заяви в интервю за предаването "Събота 150" роденият в Москва Борис Зилберман, който в момента прави анализи за базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите:
"Всичко зависи от вида на контрасанкциите, които те въведат. Ако са свързани с вноса и износа - т.е. със стокоомбена между двете страни, е възможно в някои сектори фирмите да изпитат известни трудности, но в крайна сметка пазарът ще се пребалансира. Със сигурност обаче за хората в Русия ще бъде много по-трудно да се справят с тази ситуация, особено ако напрежението продължи да се покачва".
Защото става дума за множество работни места, а не просто за невъзможност да изпиеш една чаша от любимата американска газирана напитка, каза още той.
Според него, руските санкции могат да засегнат част от технологичните гиганти, чийто акции са сред водещите на Уолстрийт. Например – „Епъл“:
"Ако руснаците смятат да ударят една от най-големите технологични компании в света, отново негативният ефект ще бъде за тях. "Епъл" ще се справят, тъй като имат много добри продажби по целия свят".
Зилберман обаче е категоричен, че санкциите върху руския държавен дълг ще сработят, въпреки че това може да има известен негативен, но преодолим ефект и върху американските компании:
"Мисля, че идеята да се удари руският държавен дълг и да се ограничи достъпът на американски инвеститори до него е сигурният начин руското правителство да бъде доведено до фалит. Допускам и още санкции в сферата на енергетиката, защото вече е доказано от случаите през 2014 и 2016 година, че това работи. Също така смятам, че санкциите трябва да са насочени към съюзниците на Русия".
Например - държавите в Близкия Изток, които са богати на петрол, допълва проф. Джон Грийн от Университета в Аркон:
"Възможно е да видим допълнителен натиск в този сектор. Съединените щати стават все по-малко зависими по отношение на енергийния сектор".
Дори търси по-големи международни пазари, а това минава през по-засилено партньорство със съюзническите държави. Енергийните ресурси ще са полето за противопоставяне в икономически план между Доналд Тръмп и Владимир Путин, смята и Рут Уеджууд от Университета "Джон Хопкинс":
"Русия със сигурност има много газ и петрол. По този начин може да оказва натиск върху света. Все пак тези ресурси ги има и на други места, а и разходите за преноса им са много високи. Това е част от много по-голяма игра между две държави - ядрени сили. Именно това е голямото притеснение тук, във Вашингтон. Аз не съм част от управлението, а от академичните среди и мога спокойно да кажа, че съм притеснена от този развой на събитията. Путин играе на ръба, а това не е просто партия бридж. Притесняват ме нравите и на двамата лидери, които непрекъснато се "удрят" по един или друг начин. Знаете, че момчетата са си момчета, но този път може би не са изчислили колко ще се покачи напрежението от тяхната надпревара".
Обобщенията чуйте в звуковите файлове.
