Рид Чала - обвеян с история и легендата за Кралю войвода

Рид „Чала“ или известен още като Кралюв рид, археолозите определят като своеобразен археологически резерват. Той е заобиколен от селата Кралево, Долно Ботево, Голям Извор и Малък Извор, а в местността са открити множество артефакти от различни периоди и останки от тракийски култово-погребален комплекс, тракийски селища, късно-антична и средновековни крепости, светилища и некрополи, скални ниши и пещери. Предполага се, че местността е била предпочитана за живот поради две причини -  едната е, че се е намирала на значим кръстопът, което предполага засилена търговия, а втората е, че пътят е можело да бъде наблюдаван и пазен, а от рида се открива много добра видимост към околните земи.

Местността, освен с богатите си археологически и природни обекти е свързана и с много легенди. Една от тях, разказана в книгата на Коста Делчев и Иван Жеглов – „За да са живи въглените“,  е за легендарния Кралю войвода. Родом от малкото село Кавак-махала, днешно Кралево, намиращо се в подножието на рида Чала, Кралю войвода е един от историческите българи, защитници на народа от османския период.

По това време едно от развлеченията на османлии било устройване на народни борби. На сватбите и тържествата, на които се събирали, те често отправяли подигравателни покани за схватки с българите. Легендата разказва, че още като юноша Кралю бил много силен и снажен младеж и един ден той не издържал на подигравките и се включил в борбата. За изненада на всички той победил турския пехливанин. Прочул се като здрав борец и бил канен да участва и в други борби, в които побеждавал. Заедно със славата му, растяла и завистта на турците. Една вечер душмани решили да нападнат дома му, и запалили къщата, в която той живеел със семейството си. В този момент Кралю отсъствал, но жена му, заедно с четирите им деца се намирали вкъщи. В пожара те били погубени. Като се върнал и видял отломките на изгорялата къща и мъртвото си семейство, Кралю се заклел да отмъсти. Опечаленият мъж, решил да се укрие в горите на рид Чала и да събере дружина, с която да пази населението от набезите на османлии и да не позволява подобна участ да се случва на други. Няколко години горите на Чала били дом на Кралю и дружината му. Оттам те връщали нападателите и пазили местното население.

В знак на признателност на Кралю коренните жители решават да кръстят родното му селце Кавак-махала, намиращо се в подножието на Чала, с името Кралево. Пак в памет на народния закрилник на билото на „Кралев връх“ е била поставена мраморна плоча с надпис „Признание на Кралю войвода“. За жалост през 1995 година, плочата е открадната.