Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Румъния получи още един силен сигнал през седмицата, че е на път да изпълни изискванията на ЕК по механизма за наблюдение на реформата в правосъдието и вътрешните работи. Това бе записано в заключенията, приети от правителствата на държавите от ЕС, въз основа на последния доклад на Еврокомисията през януари. Така Букурещ увеличава шансовете си за прекратяване на наблюдението още преди края на мандата на Жан-Клод Юнкер и преди спирането на мониторинга за България.
В същото време българските евродепутати от управляващи и опозиционни партии обявиха в Европейския парламент, че искат механизмът да бъде прекратен и за България, въпреки че тя не покрива критериите.
Румънската евродепутатка Моника Маковей - бивш прокурор и министър на правосъдието, определяна като автор на правосъдните реформи в Румъния, довели до множество присъди над корумпирани политици и магистрати коментира ситуацията в интервю за предаването "Неделя 150":
Проблемът в Румъния, както и в България, е липсата на политическа воля. Опасявам се, че политическата класа винаги ще се опитва да попречи по един или друг начин на институциите да си вършат работата. Да слее или да закрие някои институции, да се отърве от най-добрите прокурори и съдии. Защото политиците не обичат да бъдат разследвани, да бъдат съдени, а тяхното имущество и пари да бъде конфискувано. Това е посочено и в последния доклад на Еврокомисията - съдебните институции са чудесни, но не и политическата класа. В България дори и институциите не работят. Нямате дела - имам предвид случаи срещу големите риби - министри, депутати, кметове, важни хора с пари и власт. Именно те са тестът за правосъдната система, а не делата срещу обикновени хора. Освен това нямате и политическа воля. А това е важно, защото именно политиците държат ключа към промяната. Те могат да променят системата, чрез законите, които гласуват.
Маковей изрази несъгласие с позицията на българските евродепутати в парламентарната комисия по правосъдие и вътрешни работи, които определиха мониторинга като дискриминационен, защото не се прилага за други корумпирани страни:
Изобщо не съм съгласна с българските ми колеги, независимо от коя политическа група са те. Механизмът не е нито дискриминационен, нито субективен. Всяка година чета докладите - те са точни и казват истината. Източниците на информация се събират от експертни мисии на ЕК, която праща съдии, прокурори, полицаи и други експерти юристи от останалите страни-членки на ЕС. Те не са политически обвързани. Когато се присъединиха към ЕС, България и Румъния поеха определени ангажименти, защото не изпълняваха всички критерии от Копенхаген. Ето защо е този механизъм и просто трябва да изпълним обещаното. Не става дума за дискриминация. За мен това е почтения подход - имахме уговорка, време е да изпълним обещанията, да се преборим с корупцията, организираната престъпност и да реформираме правосъдието.
Според румънската евродепутатка, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер вероятно не е бил запознат в дълбочина с механизма, поради което тя е на мнение, че обещанието му за прекратяването му до края на мандата на сегашната Европейска комисия може и да не бъде изпълнено:
Когато той беше назначен начело на Комисията, според мен някои негови съветници от нашите две страни, може би политици, които му казаха да обещае това. Не вярвам, че той наистина беше запознат с този механизъм. Не мисля, че Комисията ще го спре, ако нещата се влошават в която и да е от нашите страни. Разбира се, зарадвах се, когато чух обещанието на Юнкер, но не вярвам, че това наистина ще се случи. Освен ако не се случи чудо и не дойде нова политическа класа, която е готова да сложи край на корупцията дори с риск да отиде в затвора или да се откаже от властта. Само тогава мониторингът може да спре. Иначе - не.
Сигнали за нередности в предизборната кампания може да изпращате на e-mail: reporter@bnr.bg
Репортерите на БНР ще ги проверят
АНОНИМНОСТТА Е ГАРАНТИРАНА
